Достолепната кантора „Хамънд и Манзини, адвокати“, се намираше в една преградена с железни порти сляпа уличка на име Илай Плейс. Тя заемаше двата последни етажа на стара къща, обитавана предимно от дървояди; по стените висяха маслените образи на знатни предци. Само след два часа двуезични чиновници щяха дискретно да мърморят в оплютите, мазни телефонни слушалки, а млади нимфи да се борят с модерната компютърна техника. Но в седем сутринта Илай Плейс пустееше, ако не се брояха дузината коли, паркирани по протежение на бордюра, и премигващата жълта светлина в криптата на близкия параклис. Превити под тежестта на багажа на Джъстин, двамата мъже се закатериха по скърцащите стълби към офиса на Хам на четвъртия етаж, а оттам до малкия отшелнически апартамент на тавана, току под покрива на сградата. На стената в тясната дневна-кухня-трапезария висеше снимка на един значително по-слаб Хам, триумфално вкарващ гол под възторжените викове на тълпа състуденти. В миниатюрната спалня, където Джъстин влезе да се преоблече, Хам и Мег разрязваха триетажната си сватбена торта, а зад тях италиански пажове с прилепнали клинове надуваха излъскани фанфари. И накрая, в микроскопичната баня, където си взе душ, висеше нескопосано нарисувана маслена картина, изобразяваща семейния дом на Хам в студена Нортумбрия — гледка, която най-добре обясняваше безпаричието на домакина му.
— Тоя гаден вятър отнесе покрива от северното крило, неговата мамица! — гордо изрева Хам от кухнята, докато чупеше яйца и гръмко хлопаше с тиганите. — Комини, керемиди, ветропоказател, часовник, всичко отиде. Добре, че Мег я нямаше вкъщи. Ако се бе случила долу, в градината, шпилът на ветропоказателя щеше да й се забие между лопатките като едното нищо.
Джъстин пусна крана на горещата вода и си ощави китката.
— Представям си колко се е изплашила — съчувствено отвърна той, докато трескаво въртеше студения кран.
— Тя ми изпрати една книжка за Коледа, направо страхотия. — Гръмовният глас на Хам долетя до него през цвърченето на бекона. — Не Мег. Тес ми я изпрати за Коледа. На теб показвала ли я е? А?
— Не помня, Хам. Всъщност май не. — Джъстин си търкаше главата със сапун, тъй като в банята нямаше шампоан.
— Някакъв индийски мистик. Рахми някой си. Звучи ли ти познато? Сега ще погледна как точно му викат.
— Боя се, че не.
— Един вид как да се обичаме, без да се обвързваме прекалено. Доста объркано ми се видя.
С подлютени от сапуна очи Джъстин изръмжа разбиращо.
— „Свобода, любов и действие“. Това й е заглавието. Какво да правя с една гола свобода, любов и тъй нататък? Ами че аз съм женен бе, неговата мамица! Жена ми ще ражда скоро. Освен това съм и католик. Тес също беше католичка, преди да се откаже от религията. Голяма тарикатка се извъди!
— Предполагам, че е искала да ти се отблагодари за всичкото тичане, дето му хвърли заради нея. — Джъстин се надяваше, че моментът е подходящ и гласът му звучи достатъчно равнодушно. Зад стената настъпи тишина, нарушавана само от цвъртенето на мазнината в тиганите. До Джъстин достигна миризма на загоряло, придружена от диви нецензурни крясъци.
— За какво тичане говориш? — запита накрая Хам; в гласа му се прокрадваше подозрение. — Аз пък си мислех, че ти нищо не знаеш, поне такава беше идеята. Това си беше лична тайна на Теса. „Да не се намесва никакъв Джъстин“ — такива й бяха инструкциите. Във всяко нейно писмо имаше по нещо в тоя дух. Като задължителните надписи по опаковките за цигари.
Джъстин напипа слепешком пешкира, но от триенето очите го засмъдяха още по-силно.
— Не че знаех нещо конкретно, Хам. Просто се досещах — обясни той през стената със същото престорено равнодушие. — Какво те караше да правиш? Да ходиш да взривяваш парламента? Да сипваш отрова в язовирите? — Никакъв отговор. Хам беше изцяло погълнат от приготвянето на закуската. Джъстин опипом ровеше в багажа си за чиста риза. — Само не ми казвай, че те е молила да разпространяваш подривни листовки за опрощаване дълговете на Третия свят — добави той.
— Някакви скапани фирмени архиви — достигна до него отговорът на Хам, заглушен от поредното тряскане на тигани. — За теб едно яйце ли да сложа или две? От нашите кокошки са.
— Едно стига, благодаря. Та за какви архиви става въпрос?
— Само с това ме занимаваше. Тъкмо си кажа, че нямам какво да правя и може да се отпусна и да надебелея, и — бум! — пристига съобщение за някакви си фирмени архиви. — Поредният трясък на тигани отклони вниманието на Хам в друга посока. — Разказвал ли съм ти как тя ме мамеше на тенис? Още навремето, в Торино. Истината ти казвам! С тази фръцла играехме на вързано и тя при всеки удар вика: „Аут.“ Може да е на цял метър навътре, а тя: „Аут!“ „Аз съм италианка — вика. — Позволено ми е.“ — „Каква италианка си ти? — викам й аз. — Та ти си чиста англичанка, същата като мен.“ Един господ знае какво щях да правя, ако бях спечелил мач. Сигурно щях доброволно да се откажа. Глупости, не! Тя нямаше да ме остави да спечеля, по-скоро щеше да ми отреже главата. Ах, божичко, Джъстин, извинявай!