— А ако Портър е бил прекалено зает със собствените си семейни проблеми — не че се опитвам да ги отричам, никой не ги отрича, Джъстин, — за да види това, което става под носа му — имам предвид историята с Блум и така нататък, извини ме, — той поне имаше абсолютно надежден заместник в лицето на Санди, много способен служител, винаги подръка, по всяко време, който да му отваря очите при нужда. Което Санди вършеше с най-голямо усърдие. До втръсване. Само че без какъвто и да било резултат. Искам да кажа, за всички е ясно, че тяхното дете — Роузи, или както там й викат, горкото момиченце — заема цялото им внимание. А не това е функцията на един върховен комисар, поне не за това е бил назначен от нас, или ти не мислиш така?
Джъстин придаде смирено изражение на лицето си в знак на съчувствие към нейната дилема.
— Не че ти се бъркам, Джъстин. Просто те питам. Как е възможно, как беше възможно — нека оставим Портър за момент, — та питам, как беше възможно жена ти да се забърка в цял куп дейности, от които ти да нямаш никаква представа? Добре, да кажем, че тя се е смятала за модерна жена. Браво на нея. Живяла си е свой живот, поддържала си е връзките… — Многозначителна пауза. — Не казвам, че е трябвало да я контролираш, това би било прекалено остаряло и еснафско. Просто те питам как стана така, че на практика ти дори не си подозирал за нейните занимания… и разследвания, за това, че тя… как да се изразя? С твое позволение, затова, че тя си е навирала носа там, където…
— Бяхме се споразумели — каза Джъстин.
— Разбира се. Равноправие и всеки си живее живота. Но все пак, Джъстин, под един и същ покрив! Да не би да искаш да ми кажеш, че тя нищо не ти е казвала, нищичко не ти е показвала, нищо не е споделяла с теб? Просто не е за вярване.
— И аз мисля така — съгласи се Джъстин. — Боя се, че така става, когато човек доброволно си завре главата в пясъка.
Ново мушване с показалката.
— Така. Ти ползваше ли компютъра й?
— Какво?
— Зададох ти напълно ясен въпрос. Ползваше ли или по-точно имаше ли достъп до лаптопа на Теса? Може би не знаеш това, но тя е изпратила до Форин Офис документи с доста остър тон. В които се повдигат много сериозни обвинения към определени личности. Обвинения в ужасни неща. От които могат евентуално да произтекат извънредно сериозни последици.
— Извънредно сериозни за кого, Алисън? — запита Джъстин, предпазливо опитвайки се да изкопчи от нея някое безценно зрънце информация.
— Не е важно за кого, Джъстин! — сопна се яростно тя. — Въпросът ми е, у теб ли е лаптопът на Теса и ако не е у теб, то къде се намира в този момент и какво съдържа?
— Отговорът на първия ви въпрос е: никога не сме го ползвали съвместно. Той си беше неин и само неин. Аз дори не знаех как да го стартирам.
— Остави стартирането. У теб ли се намира сега, това те питам. И от Скотланд Ярд са те питали, но ти — напълно мъдро и правилно впрочем — си преценил, че е по-добре той да попадне в наши ръце, във Форин Офис. Ние, разбира се, сме ти много благодарни за това. Отбелязано е където трябва.
Да, това беше едновременно констатация и въпрос, на който се отговаря или с „да“, или с „не“. Ако компютърът е у вас, сложете кръстче в квадрат А, ако ли пък не — в квадрат Б. Беше също така и заповед, и предизвикателство. А доколкото можеше да се съди по втренчения й небесносин поглед, и заплаха.
— А също и всички дискети, ако обичаш — добави тя, когато той не отговори веднага. — Тя си вършеше добре работата, беше компетентен юрист, което усложнява ситуацията още повече. Така или иначе, със сигурност си е архивирала копия от всички файлове, които са представлявали интерес за нея. При създалите се обстоятелства тези дискети също представляват заплаха за националната сигурност и ние бихме желали да ги получим.
— Няма никакви дискети. По-точно нямаше.
— Разбира се, че е имало. Как може да е ползвала компютър, без да архивира файловете на дискети?
— Търсих къде ли не. Просто не намерих нищо.
— Много странно, наистина.
— Нали? И аз мисля така.
— При това положение, виж какво ще те помоля да направиш, Джъстин. Просто ни донеси всичко, с което разполагаш, веднага след като се нанесеш и си разопаковаш нещата. А пък ние ще се оправяме оттам нататък. Така ще ти спестим неприятностите и отговорността. Става ли? Значи се разбрахме. Всичко, което няма отношение към нашите опасения, си е твое и само твое. Ние ще ти направим разпечатки на всеки документ и ще ти ги предадем на ръка. Никой няма да ти ги чете, анализира или запаметява наизуст. Да изпратя ли някого с теб още сега? Това ще ти помогне ли? Да или не?