— Всъщност, не.
— И аз не бих го направил. Това са едни неграмотни лъжци и лицемери. Филето от херинга си го бива. От пушената змиорка получавам газове. Панираната писия също е вкусна, ако изобщо обичаш писия. Кажи им да ти я запекат на скарата. — Той драскаше нещо в бележник с неговото име, сър Бърнард П., напечатано с главни букви на всяка страница, като вляво бяха записани названията на ястията, а отдясно имаше колонка от квадратчета, където да се отбележи поръчката. Най-отдолу беше предвидено място за подписа му като член на клуба.
— Бих взел писия. — Пелегрин никога не изслушва събеседника си, спомни си Джъстин. Тъкмо затова си е създал реноме на ловък и безкомпромисен преговарящ.
— На скара?
— Панирана.
— Ландсбъри беше ли във форма?
— В олимпийска.
— Каза ли ти, че е като аквариум?
— Боя се, че да.
— Много държи да наблюдава твоя случай. Говорихте ли за бъдещето?
— Аз съм травмиран и в безсрочен отпуск по болест.
— Скариди?
— Предпочитам авокадо, благодаря — каза Джъстин и видя как Пелегрин отбеляза два пъти коктейл от скариди.
— Сигурно ще ти е приятно да чуеш, че напоследък Форин Офис официално не одобрява консумацията на алкохол от служителите си по време на обяд — каза Пелегрин, като изненадващо озари Джъстин с една от жизнерадостните си усмивки. После и с втора за в случай, че първата е останала незабелязана. Джъстин си спомни, че усмивките на Пелегрин бяха винаги едни и същи — еднакви по интензивност, продължителност и степен на заучена спонтанност. — Само че ти си травмиран, както сам каза, и за теб ще направим изключение. А дългът повелява и аз да ти правя компания. Тук предлагат едно бяло бургундско, съвсем прилично, ако питаш мен. Ти готов ли си да поемеш твоята половина от бутилката? — Сребърното моливче отбеляза бутилка бяло бургундско. — Ти си оправдан, между другото. Отърва се. Измъкна се. Браво. — Той откъсна листа и го затисна със солницата, за да не хвръкне.
— Оправдан от какво?
— От подозрение в убийство, какво друго? Не си убил Теса и шофьора й, не си наел платени убийци да ги пречукат вместо теб, не си обесил Блум за топките от гредата на тавана. Напускаш съдебната зала, петното в биографията ти е изтрито веднъж завинаги. — Листът с поръчката магически бе изчезнал изпод солницата. Сигурно келнерът го бе отнесъл в движение, но Джъстин беше твърде замаян, за да забележи маневрата. — Между другото, чух, че там си се занимавал с градинарство, и обещах на Сели да те попитам какво точно си отглеждал. — Сели беше съкратено от Селин, всяващата ужас благоверна съпруга на Пелегрин. — Екзотични растения? Сукуленти? Боя се, че не ме бива в тази област.
— Ами, кажи-речи, всичко — чу се да казва Джъстин. — Климатът в Кения е извънредно благоприятен. Не знаех, че името ми е било опетнено, Бърнард. Знам, че те си бяха съставили теория по въпроса. Но всичко беше само една мъглява хипотеза.
— Бяха си съставили всякакви теории, бедничките. Доста над правомощията си, ако трябва да бъдем честни. Трябва да ни дойдеш на гости в Дорчестър някой ден. Ще говоря със Сели. За почивните дни. Играеш ли тенис?
— Боя се, че не.
Бяха си съставили всякакви теории, повтори си той наум. Бедничките. Пелегрин говореше за Роб и Лесли така, както Ландсбъри бе говорила за Портър Колъридж. Онова лайно Том еди-кой си се докопа до поста в Белград, тъкмо казваше Пелегрин, и то главно защото министърът не може да го понася в Лондон, а и кой ли може? Дик как-му-беше името ще си получи най-после рицарското звание на предстоящата годишна церемония в двореца, а после, ако всички имаме късмет, ще го изритат нагоре в Министерството на финансите — бог да пази икономиката (шегувам се, разбира се!) — ама как иначе, та нали Дик целува задника на Новата лейбъристка партия цели пет години! Иначе всичко си е постарому. Форин Офис продължава да се пълни с отличниците на провинциалните университети, с разни селяндури от Кройдън с неопределен акцент и с пуловери под саката, като ония, новите, дето вече постъпваха, когато Джъстин се готвеше за Африка. Помни ми думата, след десет години тук няма да остане и един от нас. Келнерът донесе двата коктейла от скариди. Джъстин регистрира пристигането им в забавен кадър.
— Ама те все пак бяха млади, нали? — запита снизходително Пелегрин, възобновявайки реквиема.