Пелегрин вече клатеше глава, развеселен и невярващ.
— Виж какво, старче. Изслушай ме. Не че имам нещо против теб. Нито пък Алисън. Та значи идват при теб ония двамата. Теса и Арнолд. Хванати за ръце. „Помагай, Джъстин. Изобличихме престъпника. Стара, реномирана британска компания трови беззащитни кенийци, използва ги като морски свинчета, един господ знае какви ги върши с тях. Цели села обезлюдени, трупове се валят по земята, и ето ти доказателствата, черно на бяло! Ти само ги прочети.“ Така ли беше?
— Нищо подобно не е ставало.
— Не съм свършил още. Джъстин, никой не се опитва да те натопи. Тук си между свои. Всички сме ти приятели.
— Забелязах вече.
— Та ти значи ги изслушваш, какъвто си добряк. Прочиташ зловещия им сценарий за Страшния съд от осемнайсет страници и обявяваш, че май нещо им хлопа дъската. Намерили са идеалната тактика, ако искат да съсипят британско-кенийските отношения за следващите двайсет години. Правилно, много умно. Ако Сели се бе опитала да ми свие такъв номер, здравата щях да й насиня задника. И също като теб щях да се преструвам, че нищо не се е случило, че с никого не съм се срещал, което щеше да си бъде вярно. Нали така? Ние ще забравим всичко също толкова бързо, както и ти. Досието ти си остава чисто, черната ти точка от тефтера на Алисън е заличена. Съгласен?
— Никой не се е обръщал към мен, Бърнард. Никой не ми е пробутвал историите си, никакви сценарии за Страшния съд, както ти се изразяваш, не съм виждал. Нито на Теса, нито на Блум, нито на когото и да било. За мен всичко това е пълна мистерия.
— Онази девойка Гита Пиърсън. Коя, по дяволите, е тя?
— Младша служителка в Политическия отдел. Англо-индийка. От местнонаетия персонал. Много интелигентно момиче. Майка й е лекарка. Защо?
— Извън това?
— Приятелка на Теса. Също и моя.
— Тя дали го е виждала?
— Доклада ли? Сигурен съм, че не.
— Защо мислиш така?
— Теса нямаше да й го покаже.
— Но го е показвала на Санди Удроу…
— Гита е твърде крехка. Опитва се да направи кариера при нас. Теса за нищо на света не би я поставила в деликатно положение.
Пелегрин имаше нужда от още сол. Той изсипа малка купчинка сол върху лявата си длан и с двата пръста на дясната ръка я разпредели внимателно върху чинията, след което изтупа ръцете си една в друга.
— Както и да е. Ти поне се отърва — напомни той, сякаш за Джъстин това бе нещо като утешителна награда. — Няма да се налага да ти ходим на свиждане в затвора.
— Каза ми вече. Радвам се да го чуя.
— Това е добрата новина. А лошата е твоят приятел Арнолд. Твой и на Теса.
— Да не са го намерили?
Пелегрин мрачно поклати глава.
— Разкрили са го, но още не са го намерили. Само че не губят надежда.
— Разкрили са го? За какво? Какви ги говориш?
— Мътна е тя, старче. Хич не ти трябва да си напъваш мозъка, особено в твоето състояние. Де да можеше тоя разговор да се проведе след няколко седмици, когато си се поокопитил, но не зависи от мен. Разследванията на убийства по принцип не са предвидени да щадят душевността на индивида. Те протичат по свой начин и със свое собствено темпо. Блум беше твой приятел, Теса твоя съпруга. Не е много благодарна задача да съобщиш на някого, че най-добрият му приятел е заклал жена му.
Джъстин се облещи срещу Пелегрин с непресторено смайване, но Пелегрин бе твърде зает с рибата си, за да го забележи.
— Ами съдебномедицинската експертиза? — чу се да пита той. — Ами зеленият пикап? Ами бирените бутилки и фасовете от цигари? Двамата мъже, забелязани в Марсабит? Ами… и аз не знам вече… ами „Трите пчели“, ами всички онези въпроси, които ми задаваха британските полицаи?
Още докато Джъстин говореше, Пелегрин произведе първата от двете си усмивки.
— Постъпили са нови доказателства, старче. Боя се, че са категорични. — Той си откъсна залък хляб и го налапа. — Ченгетата са намерили дрехите му. На Блум. Заровени в пясъка на брега на езерото. Без сафарито. Него го оставил в джипа за заблуждение. Риза, панталони, бельо, чорапи, маратонки. Знаеш ли какво са намерили в джоба на панталоните? Ключове от автомобил. От джипа. Същите, с които заключил вратата на джипа. Изпипана работа. Вратата хлопва. Чувал съм, че убийците от любов били големи перфекционисти. Заколят някого, после заключат вратата след себе си. Сякаш си заключват съзнанието. Нищо не се е случило, споменът е изтрит. Класическа хватка. — Недоверчивото изражение на Джъстин за миг отвлече вниманието му и той спря да говори. После се съвзе и продължи: — Аз вярвам в Осуалд, Джъстин. Лий Харви Осуалд застреля Джон Фицджералд Кенеди. Сам. Без чужда помощ. Арнолд Блум изперква и убива Теса. Шофьорът се опитва да му попречи, затова той му реже и на него главата. После я хвърля в гъсталака за храна на чакалите. Баста. Колкото и да си фантазираме, накрая идва момент, когато се налага да приемем очевидното. Карамелизиран пудинг или ябълков пай? — Пелегрин направи знак на келнера да донесе кафетата. — Ще ми позволиш ли да ти отправя едно деликатно предупреждение като на стар приятел?