Какви гарги?
Гарги — но кога?
Бележката в антрето беше с дата миналия понеделник.
Мама Гейтс идва всяка сряда — това, разбира се, е мисис Дора Гейтс, старата бавачка на Теса, която за нея си оставаше мама Гейтс и не можеше да бъде друго.
Когато мама Гейтс нещо не се чувства добре, вместо нея идва дъщеря й Полин.
А ако и Полин не може — тогава онази фльорца, сестра й Деби.
Немислимо бе която и да било от трите жени да не забележи такъв куп сажди, който направо се набива в очи.
Значи гаргите са нападнали след миналата сряда и преди тази вечер.
Значи ако къщата е била опразнена от обитателите си в понеделник — според бележката — и мама Гейтс я е почистила в сряда, защо насред саждите има ясен отпечатък от подметка може би на спортна обувка с размер на мъжки крак?
На скрина имаше телефон, а до него — тефтерче с телефонни номера и адреси. От вътрешната страна на корицата с почерка на Теса, с червен молив, беше записан номерът на мама Гейтс. Той го набра и попадна на Полин, която избухна в сълзи и веднага прехвърли слушалката на майка си.
— Много съжалявам, миличък — бавно и отчетливо каза мама Гейтс. — Не мога да изкажа с думи колко съжалявам, дори повече от вас, мистър Джъстин. Никога няма да мога да го изкажа.
Разпитът започна — дълъг и внимателен, търпелив и настойчив, като през цялото време той говореше съвсем малко и слушаше много. Да, мама Гейтс бе идвала в сряда както обикновено, от девет до дванайсет; искала бе да… да остане насаме с мис Теса… Почистила бе навсякъде както обикновено, без да пропусне нищо… И освен това се бе помолила и си бе поплакала… И ако той, Джъстин, не възразява, би желала да продължи да идва — както преди, всяка сряда, все едно, че мис Теса е още жива. Не е въпросът в парите, а в спомена…
Сажди ли?! Откъде-накъде? В сряда в трапезарията нямаше никакви сажди, иначе положително щях да ги почистя, преди някой да е стъпил в тях. Лондонските сажди са толкова мазни! С всичките тия камини човек винаги трябва да си отваря очите за сажди. Не, мистър Джъстин, коминочистачът в никакъв случай няма ключ от къщата.
А знае ли мистър Джъстин дали са открили доктор Арнолд, защото от всички господа, които посещаваха дома, аз най-много харесвах него, а пък това, дето го пише по вестниците, хич не си го слагайте на сърце, мистър Джъстин…
— Много сте любезна, мисис Гейтс.
След като запали полилея във всекидневната, той си позволи да огледа някои от нещата, в които Теса щеше да присъства завинаги: розетките от костюмчето й за езда като малко момиченце; снимката след първото й причастие; сватбеният им портрет на стъпалата на малката църква в Сан Антонио на остров Елба. Ала през цялото време мислите му кръжаха около решетката пред камината. Самата камина беше застлана с каменни плочи, решетката беше от ранната викторианска епоха, стоманена, с месингов обков, с месингови легла за поставяне на ръжена и другите инструменти. Подът и решетката на камината бяха покрити със сажди. Същите сажди се бяха посипали на дълги черни ивици от дръжките на ръжена и машата.
Ето ти една хубава загадка на природата значи — каза той на Теса. Две ята гарги, без всякаква връзка помежду си, решават в едно и също време да съборят сажди в два отделни комина. Какво трябва да разбираме от това? Ти като юрист и аз като защитен вид?
Само че във всекидневната нямаше отпечатък от стъпки. Който и да бе ровил в камината на трапезарията, услужливо бе оставил отпечатъка си за спомен. Докато онзи, който бе ровил в камината на всекидневната — същият човек или някой друг, — не бе благоволил да остави своя.
И все пак защо му е притрябвало на някого да претърсва чужда камина — и то не една, а две? Наистина, старинните камини са идеално скривалище за любовни писма, завещания, дневници със срамни тайни, кесийки със злато… Наистина, ако се вярва на легендите, в комините живеят духове. Наистина, в старите камини вятърът нашепва стари тайни. А тази вечер духаше студен вятър, от който капаците на прозорците хлопаха, а старите резета на вратите потракваха. Но защо му е притрябвало на тайнствения непознат да претърсва тъкмо тези камини? Нашите камини? На дом номер четири? Защо? Освен ако камините не са били част от по-подробен обиск на цялата къща.
На средната площадка той се спря, за да прегледа аптечката на Теса — стар италиански шкаф за подправки, вграден в чупката на стълбището и обозначен със зелен кръст, който тя бе нарисувала собственоръчно върху вратичката. Не случайно беше лекарска дъщеря. Вратичката на шкафа беше открехната. Той я доотвори.