— Естествено. Ако зависи от мен, не бих се лишил от тях за нищо на света.
Джъстин огледа с присвити очи улицата под тях, която тънеше в полумрак. Още бяха там — едрата жена с шуба, доста голяма дори за нейния ръст, и кльощавият мъж със смачканата мека шапка, с криви като на жокей крака, вдигнал яката на якето си чак до носа. От десетина минути двамата съсредоточено четяха таблото за обяви пред параклиса, макар на него в тази мразовита февруарска вечер да нямаше нищо, което да не може да се прочете и наизусти за десет секунди. Понякога, дори и в цивилизованите държави, всичко е ясно от пръв поглед.
— Хам, искам да те питам нещо.
— Питай каквото искаш, старче.
— Теса имаше ли някакви пари в Италия?
— С чували. Искаш ли да видиш банковите й извлечения?
— Не горя от желание. Тия пари сега мои ли са?
— Винаги са били твои. Имахте обща сметка, не помниш ли? Всичко, което е мое, е и негово, казваше тя. Отначало се опитах да я разубедя, но тя ми каза да се разкарам. Типично за нея.
— Значи твоят човек в Торино може да ми изпрати малко, нали така? До някоя банка. Например когато съм в чужбина.
— Няма проблем.
— Или на посочено от мен лице? Стига да покаже валиден паспорт?
— На когото кажеш, старче. Прави с парите каквото ти душа иска. Важното е да ти доставя удоволствие.
Кривокракият жокей сега бе с гръб към таблото за обяви и се преструваше, че разучава звездното небе. Шубата си поглеждаше часовника. За кой ли път Джъстин си припомни втръсналите му до смърт думи на инструктора от курса по лична безопасност: „Агентите опашки са хора на действието. За тях най-трудно е да не правят нищо.“
— Имам един приятел, Хам. Досега не съм ти споменавал за него. Казва се Питър Пол Аткинсън. Имам му пълно доверие.
— Адвокат ли ти е?
— Разбира се, че не. Адвокат си ми само ти. Журналист е в „Дейли Телеграф“. Стар приятел от колежа. Искам да му издам генерално пълномощно за всичките ми дела. Ако ти или твоите хора в Торино получат каквито и да било указания от него, бих желал да ги изпълнят, сякаш са от мен.
Хам се замисли и потри носа си с длан.
— Това не е чак толкова проста работа, старче. Не става с магическа пръчка. Трябва ми неговият подпис, данни и така нататък. А също и твоите. С официална заверка, пред нотариус.
Джъстин прекоси стаята, надвеси се над Хам и му подаде паспорта на Аткинсън.
— Защо направо не препишеш данните? — предложи той.
Хам отвори паспорта на страницата със снимката и без да променя изражението на лицето си, я сравни с лицето на Джъстин. Огледа внимателно паспорта и прочете личните данни. Прелисти го; паспортът беше пълен с визи и гранични печати.
— Доста свят си видял, няма що — промърмори флегматично той.
— Подозирам, че още доста имам да видя.
— Трябва ми подпис. Без подпис нищо не мога да направя.
— Веднага го имаш.
Хам стана от креслото и решително тръгна към бюрото си. Отвори едно от чекмеджетата и измъкна два официални на вид формуляра и няколко празни листа. Джъстин разтвори паспорта върху плота под лампата и след като се поупражнява на празните листа, подписа генерално пълномощно на името на някой си Питър Пол Аткинсън чрез адвокатска кантора „Хамънд и Манзини“, Лондон и Торино.
— Аз лично ще му сложа нотариална заверка — каза Хам.
— Има още нещо, ако ми позволиш.
— Господи!
— Ще имам нужда да ти пиша.
— Когато поискаш, старче. Ще се радвам да поддържаме връзка.
— Само че не до този адрес. Изобщо не до Англия. Нито пък до офиса ти в Торино, ако нямаш нищо против. Ако не ме лъже паметта, ти имаш няколко лели в Италия. Дали би било възможно една от тях да получава пощата ти и да ти я пази, докато минеш да си я прибереш?
— Има една дърта вещица, дето живее в Милано. — Хам се потърси от ужас.
— Дърта вещица в Милано. Тъкмо каквото ни трябва. Я ми дай адреса й.
В Челси минаваше полунощ. Акуратен както винаги, Джъстин седеше по блейзър и сив вълнен панталон на отвратително грозната маса в семейната трапезария и пишеше писмо. Този път с автоматична писалка на луксозна хартия за писма. Вече бе скъсал няколко чернови, докато реши, че е доволен. Въпреки това стилът и почеркът на написаното му бяха чужди.
Скъпа Алисън,
Благодаря ти за загрижеността и за любезните предложения, които ми направи на срещата ни тази сутрин. Министерството, което винаги е проявявало човещина в критични моменти, и този път не направи изключение. Обмислих най-внимателно предложенията ти, като се посъветвах подробно и с адвокатите на Теса. Оказва се, че личните й дела са били доста занемарени в последно време, поради което е нужна веднага моята намеса. Имам за решаване проблеми от домакинско и данъчно естество, както и свързани с продажба на имоти тук и в чужбина. Ето защо реших най-напред да се заема с тези неотложни ангажименти, като предполагам, че задачата ще ми достави и известно удовлетворение.