Надявам се, че ще ме изчакаш още седмица-две, докато отговоря на предложенията ти. Що се отнася до отпуска по болест, не смятам, че е редно да злоупотребявам с добрата воля и търпение на министерството. Доколкото тази година не съм ползвал редовния си отпуск, а ми се полагат и пет седмици за първоначална адаптация при завръщане в родината, предпочитам да си получа дължимото, преди да помоля за твоето снизхождение. Благодаря ти още веднъж.
Лицемерно, нечестно, но безвредно писание, каза си злорадо той. Джъстин, неизлечимо възпитаният държавен служител, се пита дали би било етично да използва отпуск по болест, за да се занимава с делата на убитата си съпруга. Той още веднъж надникна в коридора; чантата „Гладстон“ си лежеше кротко на пода под мраморната масичка. Едното катинарче бе явно насилвано и не работеше. Другото направо липсваше. Съдържанието бе разбъркано. Толкова сте смотани, помисли си той с презрение. После се поправи: освен ако не целите да ме изплашите, в такъв случай сте доста ловки. Той бръкна в джобовете на сакото си. Моят паспорт, истинският, когато излизам или влизам във Великобритания. Пари в брой. Никакви кредитни карти. Методично и целенасочено той се зае така да намали онази част от осветлението в къщата, че да покаже на външния наблюдател, че обитателят й вече спи.
11.
Черният силует на планината се извисяваше заплашително на фона на притъмнялото небе, по което се гонеха облаци, своенравни островни ветрове и февруарски дъжд. Виещият се като змия път беше посипан с дребни камъчета и червена кал от подгизналия склон. Понякога пътят се превръщаше в тунел от надвиснали, гъсто преплетени борови клонки, понякога в отвесен ръб на тристаметрова пропаст, в която подхлъзналата се кола щеше да се спре чак в бушуващия средиземноморски прибой. На някой завой морето се изправяше като отвесна стена пред него само за да се провали отново в пропастта на следващия. Ала накъдето и да завиеше, дъждът биеше право в предното стъкло на джипа, а при всеки внезапен порив на вятъра машината сякаш се стряскаше и дърпаше назад като стар кон, който вече не го бива да тегли товар. През цялото време древната крепост Монте Капане го гледаше в упор — ту отвисоко и надменно, ту кротко кацнала на десния склон на неочаквано изникнал рид; крепостта го мамеше и привличаше като мираж на несъществуващ морски фар.
— Къде, по дяволите, е това място? Кълна се, че беше тук някъде, вляво! — оплака се той отчасти на себе си, отчасти на Теса. Когато превали поредното било, Джъстин раздразнено отби в банкета и подпря глава с върховете на пръстите си, за да се ориентира. Започваше да жестикулира прекалено много като всеки самотник. Под него се простираха светлините на Портоферайо. Напред, отвъд ивицата на морето, на материка блещукаше Пиомбино. Вляво и вдясно през гората минаваше просека. Тук някъде са дебнели в засада твоите убийци със зеления пикап, обясни й мислено той. Тук са пушили гадните си цигари „Спортсман“ и са пили бира „Уайткап“, докато са чакали двамата с Арнолд да минете с джипа. Джъстин беше гладко избръснат и сресан и си бе сложил чиста джинсова риза. Лицето му пареше, кръвта пулсираше в слепоочията му. Той реши, че вярната посока е наляво, и гумите пробоксуваха върху килима от клонки и борови иглички. Клоните на дърветата се разделиха, небето се проясни и отново стана светло, почти като ден. В края на просеката в подножието на хълма се виждаха постройките на старата ферма. „Никога няма да ги продам, никога няма да ги дам под наем“, беше ми казала ти още първия път, когато ме доведе тук. „Ще пусна вътре хора, които заслужават, а един ден ние двамата ще дойдем и ще умрем тук.“
След като паркира джипа, Джъстин закрачи през мократа трева към най-близката къщичка. Беше ниска и спретната, с прясно белосани стени и стари розови керемиди. В долната половина на прозорците мъждукаше светлина. Той потропа на вратата. В неподвижния горски въздух от комина кротко се виеше пушек, издигаше се до върховете на дърветата и оттам вятърът го отнасяше встрани. Наоколо кръжаха проскубани черни птици и оживено се препираха за нещо. Вратата се отвори, на прага се появи възрастна селянка с пъстра забрадка, която извика, сведе глава и прошепна нещо на език, който той не се и надяваше да разбере. Извърната встрани, без да го поглежда в очите, тя хвана ръката му с двете си ръце, притисна я последователно до двете си бузи и накрая набожно целуна палеца.