— Компютърът има ли принтер?
— Има.
— Флопи?
— И това го има.
— CD-ROM устройство? Модем?
— Има и упътване. И трансформатор. И всички кабели, адаптери и така нататък. Аз обаче съм кръгъл идиот и ако има начин да се оплеска работата, аз със сигурност ще я оплескам.
Гидо вече се мъчеше да се изправи на крака, но Джъстин нежно го задържа на масата.
— Не сега. Тази нощ се наспи, а утре рано сутринта, ако нямаш нищо против, ще дойда да те взема с джипа. После отиваш право на училище. Става ли?
— Става.
— Сигурно сте изморен, сеньор Джъстин — промълви майката на Гидо, като му поднесе кафето. — Толкова много мъка вреди на сърцето.
Джъстин беше на острова от две денонощия, но ако някой му бе казал, че е там вече цяла седмица, нямаше да се изненада. Бе взел ферибота през Ламанша до Булон, после си бе купил билет за влака, който заплати в брой, а някъде по средата на пътуването, много преди да стигне до крайната точка, се бе прехвърлил на друг влак в съвсем различна посока. Бяха му проверявали паспорта само веднъж, и то бегло, на влизане в Италия от Швейцария през някакъв високопланински проход. Тогава бе показал собствения си паспорт. В това поне беше сигурен. Стриктно придържайки се към указанията на Лесли, той бе изпратил паспорта на Аткинсън по Хам в Италия, вместо да рискува да го хванат с два паспорта. Що се отнася до това през кой проход бе пристигнал в Италия и с кой влак, трябваше да погледне картата, за да разбере, както и да гадае в кое градче се бе качил на влака.
През повечето време Теса беше пътувала в купето до него, като от време на време си бяха разменяли по някоя шега, обикновено след поредните язвителни, не твърде уместни забележки, които Теса му отправяше с приглушен глас. Или пък се бяха унасяли в мисли, с отметнати назад глави и притворени очи като възрастна съпружеска двойка, когато тя внезапно ставаше и си тръгваше, и го оставяше сам със скръбта му. Скръбта обземаше цялото му същество като метастаза, която през всичкото това време не спираше да разяжда организма му; Джъстин Куейл скърбеше по мъртвата си жена с такава физическа болка, каквато не бе изпитал дори на долния етаж у Глория, нито на гробището Лангата, нито в моргата на Найроби, нито в дома си на номер четири.
Когато най-после слезе от влака на перона в Торино, той нае стая в хотел, изкъпа се, после от магазин за вещи втора употреба купи два безлични платнени куфара, за да сложи в тях всички документи и предмети, съставляващи нейното наследство. Впоследствие младият адвокат, наследил дела на Манзини в съдружието, го увери между съболезнованията си, още по-болезнени поради своята несъмнена искреност: да, сеньор Джъстин, кожените кутии пристигнаха невредими и навреме, с указания лично от мистър Хамънд да ви предам номера пет и шест неотваряни и лично, на ръка; а ако има още нещо, няма значение какво, с което бих могъл да бъда от полза, нещо от правно, професионално или каквото и да било друго естество, то, безусловно, моята лоялност към рода Манзини не се изчерпва със смъртта на сеньората, и така нататък. Ах, да, щях да забравя парите, добави небрежно той и гнусливо отброи петдесет хиляди долара в банкноти срещу подписа на Джъстин. После Джъстин се усамоти в празната зала за съвещания, където прехвърли личното наследство на Теса и паспорта на мистър Аткинсън в тяхното ново хранилище в платнените куфари, а веднага след това взе такси за Пиомбино, за да се качи на ферибота, приличащ повече на многоетажен хотел, боядисан в ярки цветове, който трябваше да го откара до Портоферайо на остров Елба.
Седнал колкото е възможно по-далеч от големия телевизор, Джъстин — единственият посетител в огромната столова на самообслужване на шестата палуба — зорко наглеждаше платнените си куфари и дояждаше не особено грижливо поръчаната вечеря: салата от скариди, сандвич със сух салам и половин бутилка долнокачествено червено вино. Когато хвърлиха котва в Портоферайо, той изпита познатото вече чувство на безтегловност, докато крачеше през неосветения търбух на трюма за камионите, където невъзпитани шофьори форсираха двигателите си в лицето му или направо го изблъскваха заедно с куфарите към металните стени на трюма за забавление на зяпащите безработни носачи.