Подредихме се в колона по един с вдигнати леви ръце; разполагах с една секунда да реша дали да държа Мадеро здраво или по-хлабаво. Избрах първото и повечето от останалите се съгласиха с мен, което може би беше погрешно.
Кошът ни загреба с импулсен удар със сила от може би петнайсет или двайсет. Това е нищо за един голем, но както разбрахме по-късно, на жената й струваше четири строшени ребра. Тя дойде на себе си с писък, когато две избухнали мини попаднаха достатъчно близо, за да направят пробойна на вертолета и да повредят Клод и Карин. Мадеро не беше улучена от шрапнел, но се бе озовала на десетина метра над земята и се издигаше бързо, бореше се здравата, удряше ме и пищеше, гърчеше тяло, за да се освободи. Единственото, което можех да сторя, бе да я стисна по-здраво, но ръката ми я бе приковала точно под гърдите и се боях да стисна прекалено силно.
Тя изведнъж се отпусна — или припадна, или бе мъртва. Не можех да проверя пулса и дишането й, но и бездруго не можех да направя нищо, освен да не я изпускам.
След няколко минути кацнахме на гол хълм. Дадох потвърждение, че тя още диша. Внесох я във вертолета и я привързах на носилка, която бе прикрепена за борда. Командването попита дали са й сложени белезници, което ми се видя забавно; но тази жена беше истински, убеден борец. Ако дойдеше на себе си и разбереше, че се намира във вражески вертолет, щеше да скочи навън или щеше да се опита по друг начин да свърши със себе си.
Бунтовниците си разправяха ужасяващи истории за това, какво правим с пленниците, за да ги накараме да проговорят.
Но защо да изтезаваш някого, след като е напълно достатъчно да го упоиш, да му пробиеш дупка в черепа и да инсталираш жак? Така тя няма да може да излъже.
Международните закони, разбира се, не са много ясни по този въпрос. Нгуми го наричаха нарушаване на основните човешки права; ние го именувахме хуманно разпитване. Фактът, че един на всеки десетима или умира, или умира мозъкът му, изяснява за мен напълно моралния аспект на проблема. Но в крайна сметка го вършим само с пленници, които не искат да сътрудничат.
Намерих ролка скоч и привързах китките й, сетне обвих гърдите и коленете й, като я приковах към носилката.
Тя дойде на себе си, докато привързвах коленете й.
— Вие сте чудовища — рече тя на ясен английски.
— Стигаме дотам по естествен път, сеньора. Заченати сме от мъж и жена.
— Чудовище и философ.
Вертолетът изрева отново и отскочихме от хълма. Получих предупреждение за излитането частица от секундата по-рано, затова имах възможността да се стегна. Беше неочаквано, но логично; макар че разлика можеше да има за мен дали вися отвън, или съм вътре в машината?
След минута се установихме на постоянен, по-кротък курс.
— Да ви донеса ли вода?
— Моля ви. И някакво болкоуспокояващо.
Отзад имаше тоалетна с чешмичка за питейна вода и малки хартиени чашки. Донесох й две и ги поднесох към устните й.
— Боя се, че няма да има болкоуспокоителни, докато не кацнем.
Можех да я приспя с още една доза транквилизатор, но това щеше да усложни състоянието й от медицинска гледна точка.
— Къде ви боли?
— Гърдите. Гърдите и вратът. Не можете ли да махнете този проклет скоч? Нямам намерение да ходя където и да е.
Получих разрешение от командването и в ръката ми се появи трийсетсантиметров щик, остър като бръснач. Тя се сви, доколкото й позволяваше скочът, с който бе привързана.
— Просто един нож — рекох и срязах лентата през гърдите и коленете й. Помогнах й да седне. Попитах пилотиращата и тя потвърди, че жената очевидно не е въоръжена, затова освободих ръцете и краката й.
— Мога ли да отида до тоалетната?
— Разбира се.
Когато се изправи, тя се преви на две от болка, държеше се за хълбока.
— Ето там.
И аз не можех да се изправя в цял ръст в двуметровия товарен отсек, тъй че се затътрихме към опашката — превит на две великан, който подкрепя превито на две джудже. Помогнах й за колана и панталона.
— Моля ви, бъдете джентълмен — рече тя.
Обърнах се с гръб, но, естествено, още можех да я виждам.
— Не мога да бъда джентълмен — казах. — Аз съм едновременно пет мъже и пет жени, които работят заедно.
— Значи е вярно? Че карате и жените да се бият?
— А вие не се ли биете, сеньора?