Един мощен размах на крилата и се понесохме напред; още един и вече плувахме по-бързо от което и да е човешко същество, водата бълбукаше равномерно по тялото ми…
И по нейното. Амелия беше там, усетливо, но едва доловимо, като сянка в мен. От турбуленцията на бързо движещата се вода гениталиите ми се възбудиха, но част от мен не изпита възбуда; за тази част водата си течеше плавно и приятно между краката й.
Знаех, разбира се, че е било необходимо да свържат две вериги, за да създадат този образ, и се питах колко ли трудно е било да се намери голямата манта и за мъжа, и за жената и как са го постигнали. Но главно се съсредоточавах върху това двойно усещане, за да установя чрез него контакт с Амелия.
Не успявах съвсем. Без думи, без подробности; просто едно смътно и общо „Не е ли вълнуващо“, което чувствах отразено по различен начин в присъствието на Амелия. Усещах също така, макар и слабо, но по-различно вълнение, което сигурно се дължеше на факта, че бе разбрала за контакта ни.
Пясъчният пейзаж премина в подводна скала и мантата се гмурна дълбоко, водата стана изведнъж хладна, налягането се увеличи. Пуснахме се и зацамбуркахме в тъмнината.
Като се плъзгахме бавно нагоре, усетих леки потрепвания, досущ крила на пеперуда — знаех, че това са ръцете на Амелия на гърба ми в кабината, получих ерекция, а мокротата не бе от въображаемия океан около мен; сетне призрачното ме обгърна с крака и почувствах лека пулсация нагоре-надолу.
Не беше като с Каролин, там аз бях тя и тя — аз. По-скоро беше завладяващ сексуален сън, който те поглъща, когато си полусъбуден.
Водата над нас беше като потъмняло сребро, три акули се стрелнаха, докато се издигахме. Потрепнах от лек уплах, макар да знаех, че са безвредни, след като пътуването не бе означено с инициалите „С“ или „Р“ — смърт или раняване. Опитах се да предам на Амелия да не се бои, но не усетих да се страхува. Беше прекалено погълната. Физическото й присъствие ставаше все по-силно, не можеше да се каже, че просто плува.
Оргазмът й бе размит, но дълъг, излъчващ радост, пулсиращ по необичайно познат начин, който не бях изпитвал през трите години, откакто изгубих Каролин. Призраците на ръцете и краката й ме люлееха наляво и надясно, докато се издигахме към акулите.
Бяха една едра й две по-дребни кучешки акули — никаква опасност. Но докато минавахме покрай тях, усетих как омеквам и излизам от нея. Нямаше да се получи, не и този път, не и за двама ни.
Ръцете й върху мен бяха като перца — мамещи, приятни, но не беше достатъчно. Изпитах някаква смътна загуба на нещо в пространствено отношение, това означаваше, че се е разкачила, след това използва устата си, отначало — хладна, после — топла, но пак не стана. По-голямата част от мен беше още в рифа.
Посегнах към кабела и се изключих. Лампата светна и аз веднага започнах да отговарям на действията на Амелия. Пъхнах ръка под мокротата й и отпуснах глава на бедрото й; не мислех за Каролин, а мушнах два пръста между краката й изотзад и след минута и двамата свършихме.
Полагаха ни се около пет секунди почивка, след което дамата захлопа по вратата, предупреди ни да излизаме, инак ще плащаме допълнителен наем; трябваше да почисти за следващите клиенти.
— Предполагам, че времеизмервачът спира, когато и двамата се изключим — рече Амелия. Сви се на кълбо до мен. — Мога да платя още по долар за нова минута обаче. Искаш ли да й го кажеш?
— Не — посегнах към дрехите ни. — Да си вървим у дома и да го направим безплатно.
— У теб или у мен?
— У дома — отвърнах. — В твоята квартира.
Джулиан и Амелия прекараха следващия ден в пренасяне и в почистване на апартамента. Тъй като бе неделя, не можеха да оправят документите си, но не очакваха да имат проблеми. Имаше списък на чакащи ергени, които бяха със статута на Джулиан, а квартирата на Амелия бе предназначена за двама, дори за двама плюс дете.
(Детето беше нещо, което никога нямаше да се случи. Преди двайсет и четири години след помятане Амелия бе пожелала доброволно стерилизиране, което й даваше правото на допълнително месечно възнаграждение в пари и купони до 50-годишна възраст. А възгледите на Джулиан за света бяха толкова мрачни, че не изгаряше от желание да вкара нов човек в него.)