— Дори да забравя, момчето си остава мъртво. Не ми се вижда честно.
— Какво имаш предвид?
— Дължа му моята мъка, моята вина. Той бе просто хлапе, попаднало в…
— Джулиан, той е имал оръжие и е стрелял наред. Може би си спасил живота на други, като си го убил.
— Не и нашия живот. Ние бяхме в безопасност, тук.
— Живота на цивилни хора. Не си правиш добра услуга, като мислиш за него като за беззащитно момче. Той е бил сериозно въоръжен и извън контрол.
— Аз бях сериозно въоръжен и под контрол. Целях само да го извадя от строя.
— Още една причина да спреш да се самообвиняваш.
— Ти убивал ли си някого? — Джеферсън рязко поклати отрицателно глава. — Тогава не разбираш. То е все едно вече да не си девствен. Можеш да изтриеш паметта за случката, добре, но повече не можеш да бъдеш девствен. Както сам казваш — „емоционални асоциации“. Няма ли да се чувствам още по-прецакан? Да не мога да проследя произхода на тези чувства до подбудата, която ги е предизвикала?
— Единственото, което исках да кажа, е, че е сработвало при други хора.
— Аха. Но не при всеки.
— Не. Това не е точна наука.
— Тогава — моите уважения, но отказвам.
Джеферсън прелисти папката на писалището си.
— Може да не ти разрешат да откажеш.
— Мога да не се подчиня на заповед. Това не е битка. Няколко месеца в затвора няма да ме убият.
— Не е толкова просто — Той започна да брои на пръсти. — Първо, пребиваването в затвора би могло да те убие. Надзирателите кашици са подбирани заради агресивността им, а те не обичат механиците. Второ, престоят в затвора ще бъде катастрофален за професионалното ти развитие. Мислиш ли, че Тексаският университет би взел бивш затворник чернокож? Трето, може изобщо да нямаш избор, в буквален смисъл. Имаш ясно изразена склонност към самоубийство. Тъй че мога да…
— Кога изобщо съм споменавал за самоубийство?
— Навярно никога. — Докторът извади най-горния лист от папката и го подаде на Джулиан. — Това е цялостният ти личностен профил. Пунктираната линия е средната величина за хора на твоята възраст, призовани в армията. Виж линията над „Самоуб.“
— Това се основава на писмения тест, който попълних преди пет години, така ли?
— Не, обединени са доста фактори. Армейски тестове, но и различни клинични наблюдения и оценки за състоянието ти от детска възраст.
— И въз основа на това можете да ме принудите да приема медицинска процедура пряко волята ми?
— Не. Въз основа на това, че аз съм полковник, а ти си сержант.
Джулиан се наведе напред.
— Ти си полковник, който е положил Хипократовата клетва, а аз съм сержант с докторат по физика. Можем ли да поговорим поне минута като двама мъже, прекарали по-голямата част от живота си в учене?
— Извинявай. Давай.
— Ти ме караш да приема медицинско лечение, което драстично ще засегне паметта ми. Трябва ли да повярвам, че не съществува вероятност то да навреди на способността ми да се занимавам с физика?
Джеферсън замълча за малко.
— Съществува такава възможност, но е много малка. А и е съвсем сигурно, че няма да се занимаваш с физика, ако се самоубиеш.
— О, за Бога. Няма да се самоубия!
— Точно така. Какво мислиш, че би отвърнал един потенциален самоубиец?
Джулиан се опита да не повишава тон.
— Чуваш ли се какво приказваш! Нима искаш да кажеш, че ако бях отговорил „Разбира се, мисля, че ще го направя“, ще ме обявиш за здрав и ще ме пуснеш да си вървя у дома?
Психиатърът се усмихна.
— Добре, това не беше лош отговор. Но трябва да разбереш, че би могъл да бъде и добре премислен от страна на потенциалния самоубиец.
— Разбира се. Всичко, което кажа, може да бъде доказателство за умствено заболяване. Стига да си убеден, че съм болен.
Той се взря в дланта си.
— Виж сега, Джулиан. Знаеш, че се включих към куба със записа на чувствата, които изпита, когато уби онова момче. Донякъде все едно и аз бях там. Бях ти.
— Знам.
Той бутна настрани досието на Джулиан и извади малко бяло шишенце с хапчета.
— Това се леки антидепресанти. Нека опитаме с тях две седмици — по едно хапче след закуска и след вечеря. Няма да навредят на умствените ти способности.
— Добре.
— И искам да те видя — той провери календара си — в десет сутринта на 9 юли. Искам да се включа с теб и да проверя отговорите ти на това-онова. Ще бъде двустранна връзка; няма да крия нищо от теб.