— И ако решиш, че съм мръднал, ще ме подложиш на изтриването на паметта?
— Ще видим. Толкова мога да ти кажа засега.
Джулиан кимна, взе бялото шишенце и излезе.
Щях да излъжа Амелия; щях да й кажа, че е просто рутинен преглед. Взех една таблетка и тя наистина ми помогна да заспя и да спя, без да сънувам. Тъй че може би щях да ги вземам, стига да не въздействат върху остротата на ума ми.
На сутринта се чувствах по-малко тъжен и проведох „вътрешен диспут“ по въпроса за самоубийството, може би като подготовка за нахлуването на д-р Джеферсън. Не можех да го излъжа, ако съм включен към него. Навярно бих могъл да повдигна въпроса за временно „лечение“, макар че този акт бе спорен — не само поради въздействието му върху Амелия, родителите и приятелите ми, но и поради крайната баналност на действието, което ще предприеме армията. Тя просто ще намери някой с моя ръст и отново ще има голем със свеж мозък. Ако ли пък самоубивайки се, успея да премахна няколко генерала, просто ще ги заменят, като произведат в по-висок чин също толкова полковници. Никога няма недостиг на пушечно месо.
Питах се обаче дали всичките доводи против самоубийството биха могли да скрият дълбоката ми вътрешна решимост. Дори преди смъртта на момчето знаех, че ще живея само докато имам Амелия. Живели бяхме заедно по-дълго, отколкото се случва с повечето двойки.
Когато се прибрах у дома, я нямаше. В бележката пишеше, че отишла да посети някакъв приятел във Вашингтон. Позвъних в базата и разбрах, че мога да отлетя до Едуардс като извънреден пътник, стига да успея да си завлека задника на летището до час и половина. Вече летях над Мисисипи, когато се сетих, че не се бях обадил в лабораторията да уредя някой да ме замести за вече планираните упражнения. Дали се дължеше на хапчетата? Навярно не. Нямаше обаче начин човек да позвъни от военен самолет, тъй че когато съумях да телефонирам в лабораторията, беше вече десет часа тексаско време. Джийн Горди бе поела работата ми, но това си беше чист късмет; отишла да вземе някакви писмени работи и като видяла, че ме няма, проверила разписанието. Беше повечко от леко ядосана, след като не смогнах да й предложа убедително извинение. Не можех да река: „Виж какво, трябваше да взема първия самолет за Вашингтон, за да реша дали да се самоубия, или не.“
От Едуардс взех монорелсовия влак до старата гара Юниън. Във вагона имаше машина с карти, от която разбрах, че ще бъда само на две мили от адреса на приятеля й. Изкушавах се да отида направо и да почукам на вратата, но реших да бъда възпитан и първо да позвъня. Отговори мъж.
— Трябва да говоря с Блейз.
Той се загледа в екрана за миг.
— О, вие трябва да сте Джулиан. Един момент.
Появи се Амелия с насмешливо изражение.
— Джулиан? Писах, че ще се върна утре.
— Трябва да поговорим. Намирам се тук, във Вашингтон.
— Ела тогава. Тъкмо се канех да сготвя нещо за обяд.
Колко подомашному прозвуча!
— По-скоро бих… трябва да говорим насаме.
Тя отклони поглед от екрана, сетне се върна към него, обезпокоена.
— Къде се намираш?
— На гара Юниън.
Мъжът й каза нещо, което не успях да доловя.
— Пит казва, че на втория етаж имало бар на име „Раундхаус“. Можем да се срещнем там след трийсет-четирийсет минути.
— Свърши първо с обяда — отвърнах. — Мога да…
— Не, ще дойда там по най-бързия начин.
— Благодаря, скъпа.
Изключих телефона и се потърсих в огледалото на екрана. Въпреки че бях спал през нощта, още изглеждах доста изнурен. Би трябвало да се избръсна и да сменя униформата с цивилни дрехи.
Мушнах се в тоалетната, избръснах се и се, сресах, след което слязох на втория етаж. Юниън е разпределителна гара, но и музей на железниците. Минах покрай метровлакове от миналия век, ужким бронирани, целите бяха изподупчени и нащърбени. После видях парен локомотив от деветнайсети век, който изглеждаше в далеч по-добра форма.
Амелия ме чакаше до вратата на бара.
— Взех такси — обясни тя, докато се прегръщахме.
Въведе ме в мрачината и чудатата музика на бара.
— Та кой е този Пит? Приятел, казваш.
— Той е Питър Бланкъншип! — Поклатих глава. Името ми звучеше бегло познато. — Космологът! — Робот-сервитьор донесе поръчания изстуден чай и каза, че трябва да похарчим десет долара, за да заемем сепарето. Поръчах чаша уиски.