— По-възрастна съм, отколкото изглеждам. А и не бях задълго в армията.
— Какво се случи?
Тя се наведе към мен така, че да мога да видя гърдите й. Прошепна:
— Има един начин да разбереш.
През две къщи имаше жак-заведение. След няколко минути вече се намирах в тъмната, влажна кутийка с тази интимна непозната, спомените и чувствата ни връхлитаха, смесвайки се с трясък. Почувствах как нашият пръст се плъзна лесно в нашата вагина, вкусих солената пот на нашия пенис, докато го всмуквахме да се втвърди. Развълнуваната гръд. Обърнахме се така, че двете ни усти да заработят заедно. Изпитах лека, разсейваща болка от двата й кътника, които се нуждаеха от лечение. Тя се ужасяваше от зъболекар и всичките й красиви предни зъби бяха от пластмаса.
Бе мислила за самоубийство, но никога не бе опитвала; сексуалният ни ритъм се наруши, когато, тя изживя моя спомен — но ме разбра! Тя бе прекарала един ден като механик, зачислена във взвод ловци-убийци поради чиновническа грешка. Била свидетелка на смъртта на двама души, изпаднала в нервна криза и големът й се парализирал.
Не знаеше нищо за науката или математиката, бе завършила физкултура и макар да усещаше възбуденото състояние на съзнанието ми, го свързваше единствено с опита ми за самоубийство. Спряхме за няколко минути секса, просто лежахме притиснати, споделяхме мъката си на равнище, което е трудно да бъде описано, независимо от същинските спомени: предполагам, че химията на едното тяло си говореше с химията на другото тяло.
Прозвуча двуминутното предупреждение, отново се съвокупихме, почти без да се движим, леките вътрешни контракции ни доведоха до бавната струя на оргазма.
След това се озовахме под лимоновата жега на следобедното слънце, опитвайки се да намерим думите за разговор. Тя стисна ръката ми.
— Няма да го направиш отново, нали? Да се самоубиваш?
— Мисля, че не.
— Знам какво ти е в главата. Но все още си прекалено разстроен за него и нея.
— Ти ми помогна за това. Да те имам, да се превърна в теб.
— О, така ли? — Тя ми подаде картата си и аз се разписах на гърба й.
— Дори като не вземаш пари ли искаш автограф? — попитах.
— Правя изключение за съпрузите — отвърна. — Просто си ми длъжник. — Смръщи чело. — Имам едно предчувствийце.
Усетих как отново се припотявам.
— За какво?
— Ти си се включвал с нея? Само веднъж ли? Само веднъж и… пак, но то не е било истинско включване?
— Да. Инсталираха й жак, но не заработи.
— О, съжалявам.
Тя приближи и подръпна ризата ми. — Погледна ме отдолу нагоре и прошепна:
— Онова, което си мислех за туй, че си чернокож — нали разбираш, че не съм расистка или нещо такова?
— Разбирам.
Беше расистка, но не и злобна, не и неспособна да се владее.
— Другите двама…
— Не се безпокой за това. — Имала бе само двама чернокожи клиенти, които, включени, са излъчвали единствено гняв и страст. — И ние сме най-различни.
— Ти си толкова спокоен, тъй разсъдлив. Но не и студен. Тя би трябвало да не те изпуска.
— Да й дам ли телефонния ти номер? За препоръка.
Тя се изкиска.
— Нека тя повдигне първа въпроса. Остави я да заговори.
— Не съм сигурен дали знае, че ги видях.
— Ако не знае, ще научи. Трябва да й дадеш време да реши какво да каже.
— Добре. Ще почакам.
— Обещаваш ли?
— Обещавам.
Тя се надигна на пръсти и ме целуна по бузата.
— Ако ти потрябвам, знаеш как да ме намериш.
— Да. — Повторих номера й. — Надявам се, че ще прекараш добре деня.
— О, мъже, мъже. Преди залез-слънце никога не се случва нищо интересно.
Махна ми с два пръста и си тръгна: коприната артистично разкриваше и прикриваше прелестите й с всяка стъпка — метроном на плътта. Изведнъж ме погълна спомена и в следващия миг бях отново в нейното тяло, къпех се в топлината й и търсех още и още. Жена, която си харесваше работата.
Беше три часът; бях навън вече шест часа. Питър щеше да вдигне скандал. Взех метрото за обратния път и от магазина на станцията се натоварих с неща за ядене.
Питър не каза нищо, Амелия — също. Или знаеха, че съм ги разкрил и бяха притеснени, или са били прекалено заети, за да забележат отсъствието ми. Както и да е, беше пристигнал седмичният пакет данни от Юпитер, а това означаваше няколко часа досадно сортиране и проверки.