Намираше се само на десет минути пеша от „Специалната съботна вечер“, но те не бяха го посещавали от последния път, когато бе отново открит. Имаше доста нови експонати.
Някои от препарираните екземпляри бяха впечатляващи, но истинската атракция бяха живите, истинската зоологическа градина. Бяха успели по някакъв начин да измислят змия с дванайсет крака. Но не бяха съумели да я научат да върви. Пристъпваше с всичките шест чифта крака едновременно, след което се люшваше и падаше настрани — не бе постигнат кой знае какъв напредък в сравнение с пълзенето. Амелия посочи, че краката на животното сигурно са свързани с нервната му система така, както ребрата на обикновената змия, чрез които извършва вълнообразните си движения.
Стойността на по-подвижна змия може и да бе съмнителна, а и горкото животно очевидно бе създадено само като куриоз, но от едно друго имаше и практическа полза, освен да плаши децата: паяк с големината на възглавница, който тъчеше яка и дебела паяжина върху рамка с размерите на нормална всекидневна. Получената тъкан, или килимче, имаше приложение в хирургията.
В зоологическата градина имаше и крава-пигмей, по-ниска от метър, за която също не се споменаваше някакво практическо приложение. Джулиан предположи, че тя би могла да посрещне нуждите от млечни продукти на хора като тях, които обичат кафето си със сметана, стига да свикнат да я доят. Не се движеше като крава обаче; клатушкаше се напред-назад със сериозно любопитство. Дали пък гените й не бяха омесени с гени на ловна хрътка?
За да спестим кредити и пари, отидохме да вземем малко хляб и сирене от машините в зоологическата. Отзад имаше покрита с навес площадка с масички за пикник — новост от предишното ни идване. Седнахме в следобедната жега край една от масичките.
— И така, какво ще разкрием на бандата? — рекох, докато разрязвах сиренето „Чедар“ на ронливи късове с пластмасовия си нож.
— За теб? Или за Проекта?
— Не си ли ходила там, откакто влязох в болницата? — Тя поклати отрицателно глава. — Тогава да не повдигаме въпроса. Имах предвид дали да говорим за откритията на Питър; за нашите открития.
— Няма причина да не го правим. Утре това ще бъде публична тайна.
Положих ръбесто парче сирене върху филия черен хляб и й го подадох на салфетка.
— По-добре да говорим за това, отколкото за мен.
— Хората ще знаят. Марти — със сигурност.
— Аз ще говоря с Марти. Ако имам тази възможност.
— Смятам, че може би краят на Вселената би могъл да ти повдигне духа.
— Човек поне придобива по-ясна представа.
Макар и към залез-слънце разходката от половин миля до „Специалната съботна вечер“ бе прашна и гореща — прахът беше като тебеширен. С облекчение влязохме в охладения от климатика салон. Марти и Белда бяха там, хапваха си предястия.
— Как си, Джулиан? — попита Марти с премерено безразличие.
— Вече съм добре. Нека поговорим за това по-късно. — Той кимна. Белда не каза нищо, беше се съсредоточила върху дисекцията на една скарида. — Нещо ново по проекта с Рей? Онзи, за състрадателността.
— Получихме доста нови данни, но Рей е по-добре осведомен по въпроса. Във връзка — с онова ужасно нещо с децата в Иберия ли?
— Либерия — рекох.
— Трима от изследваните, от нас са били свидетели на случилото се. Тежко са го понесли.
— Тежко беше за всички. Особено за децата.
— Чудовища — рече Белда и вдигна поглед. — Знаете, че политиката не ме интересува, че не изпитвам и майчински чувства. Но какво ли са си въобразили, за да решат, че нещо тъй ужасно може да помогне на каузата им?
— Това не е просто манталитет на военните — каза Амелия. — Да постъпиш по такъв начин със собствените си хора!
— Повечето от Нгуми мислят, че сме го направили ние — рече Марти — и сме манипулирали работите да изглеждат така, че те са го сторили… Както казваш, никой не би направил такова нещо със собствения си народ. И това е достатъчно доказателство.
— Смяташ, че е бил просто един циничен план? — рече Амелия. — Не мога да повярвам.
— Не, онова, което знаем — а то е поверително и не е подкрепено с факти, — е, че е дело на един офицер лунатик и неколцина негови последователи. Всички те са ликвидирани вече и „Психооперации“ на Нгуми вдигат голяма пушилка да докажат, че поради някаква причина ние сме искали да унищожим едно училище, пълно с деца. Ето колко безскрупулни са Нгуми, а в същото време всички са убедени, че те са армия от и на народа.