— Хитлер просто е изтървал влака с един век — каза Реза. — Струва ми се, че не сме еволюирали толкова, че да избегнем възможността да създадем нов Хитлер.
— Няма и да успеем — рече Белда. — Агресията е характерна за оцеляването. Тя ни поставя на върха на хранителната верига.
— Взаимодействието ни е поставило там — поправи я Амелия. — Агресията не върши работа срещу саблезъбия тигър.
— Добре, тогава комбинация от двете, признавам — рече Белда.
— Взаимодействие и агресия — проточи Марти. — Значи един взвод големи е върховното изражение на човешкото превъзходство над зверовете.
— Не би могло да се каже за всекиго — рекох. — Някои, изглежда, са деволюирали.
— Позволете ми да продължа тази тема. — Марти сключи пръсти. — Да изберем друга гледна точка. Надпреварата с времето вече е започнала. Някъде през следващите десет или милион години трябва да отклоним човешката еволюция от агресивното поведение. На теория това не е невъзможно. Управлявали сме еволюцията на много други видове.
— На някои — в рамките на едно поколение — кимна Амелия. — Наблизо има една зоологическа градина, пълна с такива.
— Много приятно място — вметна Белда.
— Можем да го направим в рамките на едно поколение — рече тихо Марти. — И дори в по-кратки срокове.
Всички погледнаха към него.
— Джулиан — попита той, — защо механиците остават в големите не по-дълго от девет дена?
Свих рамене.
— Навярно поради умората. Ако останеш прекалено дълго, се отпускаш.
— Точно това ви внушават. Това внушават и на всички останали. Те си мислят, че то е истината. — Той се огледа неспокойно. Бяхме сами в залата, но той въпреки това сниши гласа си. — Това е тайно. Свръхсекретно. Ако Джулиан се връщаше във взвода си, нямаше да я кажа, тъй като прекалено много хора щяха да я узнаят. Но имам доверие на всички тук.
— Да ни съобщиш военна тайна? — попита Реза.
— Дори военните не я знаят. Рей и аз я пазим от тях, макар да не е лесно. На север, в Северна Дакота, има център за възстановяване с шестнайсет пациента. Всъщност на тях нищо им няма. Седят там, защото знаят, че така трябва.
— Хората, които ти и Рей сте изследвали ли? — попитах.
— Именно. Преди повече от двайсет години. Сега те са на средна възраст и знаят, че навярно ще им се наложи да прекарат остатъка от живота си в уединение.
— Какво, по дяволите, сте им направили? — попита Реза.
— Осем от тях бяха включени непрекъснато като големи за три седмици. Другите осем — за шестнайсет дена.
— И това е всичко? — попитах.
— Това е всичко.
— И полудяха, така ли? — попита Амелия.
Белда се засмя — непривичен, нерадостен смях.
— Обзалагам се, че не са полудели. Обзалагам се, че това ги е отрезвило.
— Белда е близо до истината — рече Марти. — Тя притежава неприятното умение да чете мислите ти и без помощта на електричество.
— Колкото и да звучи парадоксално, онова, което става след като си бил две седмици в кожата на голем, е, че повече не можеш да бъдеш войник.
— Не можеш да убиваш ли? — попитах.
— Не можеш дори да нараниш някого нарочно, освен при самозащита. Или за да защитиш нечий друг живот. Настъпва необратима промяна в начина на мислене, на усещане; дори след като се изключиш. Бил си прекалено дълго в кожата на други хора, споделял си тяхната идентичност. Да нараниш друг човек ще е толкова болезнено, колкото да нараниш себе си.
— Не са съвсем чисти пацифисти обаче — намеси се Реза. — Щом могат да убиват при самозащита.
— Това е различно при всеки от индивидите. Някои по-скоро биха умрели, вместо да убият, дори при самозащита.
— Това ли сполетява хората като Канди? — попитах.
— Не съвсем. Хората като нея са подбрани заради съчувствието, заради благородството си. Може да се очаква при включванията им тези им качества да се засилят.
— Случайни хора ли използвахте при експеримента? — попита Реза.
Марти кимна.
— Първата група бяха случайно подбрани хора срещу заплащане, войници в отпуск. Но не и втората група. — Той се наведе напред. — Половината от тях бяха убийци от специалните части. Другата половина бяха цивилни, винени за убийства.
— И всичките те… се цивилизоваха? — попита Амелия.
— Глаголът, който използваме, е „хуманизираха“ — отвърна Марти.