Ханес не спадаше към мъжете, които биха извлекли полза от изкусителната атмосфера на такова заведение. Юдит оценяваше неговата сдържаност и дори я смяташе за привлекателна. Той все пак си позволи да сложи ръка върху рамото й, сякаш се опитваше да я предпази от опасност. Подобно на музейни експонати, двамата стояха на бара и си споделяха незначителни истории от миналото.
Юдит трябваше да изпие две по-силни напитки, за да му постави принципния въпрос:
— Какво ще кажеш за една целувка?
Тя се втренчи предизвикателно в широко отворените му очи, съзнавайки, че в този момент изглежда изумително. Ако беше на негово място, веднага щеше да приеме предложението. Ханес се съгласи, без да се замисля.
— Но не тук и сега — добави той за нейно недоумение.
— А къде и кога? — попита тя.
— Вкъщи — отвърна той, без да уточнява кога.
— У вас ли?
Юдит поглади ръбестата повърхност на новия си пръстен. Мразеше кехлибар. Ами ако всички предмети в жилището му бяха от кехлибар?
— Не, по-хубаво да отидем у нас — възрази тя и сама се учуди на настоятелния си тон.
— Добре, така ще направим — съгласи се бързо той.
Ханес се засмя и бръчиците около очите му засияха. Поиска сметката и Юдит разбра, че явно смята да тръгнат веднага.
8
Лампионът до тъмножълтото й канапе в дневната представляваше ценна находка от един антикварен магазин в Ротердам. Подвижните му рамене се спускаха като златен дъжд от дебелата извита стойка, наподобяваща стъбло на цвете. Източникът на светлина беше дискретен и загатваше съвсем бегло за присъствието си в помещението.
На Юдит й бе отнело доста време да нагласи лампиона в подходящата позиция. Сега той имаше способността да придава блясък на най-изморените очи, да развеселява най-посърналите лица и да разсмива най-мрачните хора. Ако Юдит беше психотерапевт, щеше да накара пациентите си да седнат мълчаливо под него, а после да ги разпита какви са проблемите им, ако изобщо продължаваха да си спомнят за тях.
Тя беше толкова чувствителна към познатите светлини и тяхното въздействие, че ги усещаше дори със затворени очи, както и сега, в празничната атмосфера на първата си целувка с Ханес. Какво я бе попитала Дара по телефона? „Хубаво ли се целува?“ Юдит бе докоснала устните му с пръсти, а той бе положил ръка на тила й и нежно бе придърпал главата й към себе си. После тя усети присъствието му с цялата си същност. Краката му обгърнаха тялото й, а лявото му рамо се впи в торса й. Лактите му се плъзнаха по бедрата й, ръцете му обхванаха тънката й талия и продължиха нагоре, като обвиха плътно шията й. Юдит бе напълно приклещена от него в момента, когато устните му се приземиха върху нейните, подобно на огромен самолет върху мек асфалт. Той леко ги придвижи нагоре-надолу, след което засмука още по-силно. Юдит отвори уста и освободи езика си, който се завъртя неконтролируемо като в центрофуга на високи обороти.
Тя успя да дръпне едната си ръка и го потупа по главата. Той веднага отпусна хватката си.
— Не толкова грубо, оставяш ме без въздух — оплака се Юдит.
— Прости ми, скъпа — промълви Ханес в ухото й.
Едва сега тя отвори очи. Видът му я успокои.
Приличаше на непохватен ученик, който отново е объркал всичко.
— Винаги ли се целуваш така необуздано? — попита Юдит.
— Не, аз просто, просто… Толкова много те обичам, че не мога да се контролирам — отвърна Ханес с виновен тон.
Добре, аргументът беше приемлив.
— Но все пак не бива да ме задушаваш — каза тихо тя.
Той се усмихна смутено, а очите му засияха на златистата светлина.
— Трябва да ме докосваш нежно, все едно съм от порцелан — добави Юдит и го перна закачливо по носа.
Ханес леко обгърна лицето й с длани.
— Защо трепериш? — попита тя.
— Желая те толкова много.
— Искаш ли да спиш с мен?
— Да.
— Тогава го направи.
— Добре.