Но ето че върху чаршафа лежеше малък продълговат пакет, от който се подаваха три жълти рози. Тя хвана букета и го запрати към стената. Сгуши се до леглото, опряла колене в гърдите си, и се опита да подреди хаоса в главата си. Не, първо трябваше да прочете бележката. Юдит допълзя до прекършените цветя и веднага зърна грозното сърце. До него беше написано: „… Помежду Си?“ Проклетата гатанка най-сетне добиваше цялост. „Какво Общо Имат Тези И Тези, И Тези Рози Помежду Си?“ Всички бяха жълти. Пращаше ги Ханес. А тя бе попаднала в капана им. И се страхуваше от тях. По дяволите.
Нещата постепенно започваха да се избистрят — имаше само едно логично обяснение за появата на цветята върху леглото й. Юдит звънна на Валентин, но попадна на гласовата му поща. За щастие телефонът на Лара даваше свободно.
— Ало.
— Здравей. Вие ли сложихте розите под завивката?
Юдит се постара да звучи нормално. Никой не биваше да разбира в какво душевно състояние се намира в момента.
— Разбира се — отвърна Лара и се засмя. — Едва ли е бил Дядо Коледа. Изненадахме те, нали? Искахме да допринесем за вашето сдобряване.
— Какво сдобряване? — попита Юдит.
Тогава Лара й разказа цялата история.
От няколко седмици Ханес и Валентин ходели редовно да играят тенис. (Били се разбрали да опитат още през май, на терасата в дома на Илзе. Интересно. Ханес никога не бе споменавал за това.) След мачовете обикновено оставали да си поговорят, понякога и самата Лара се присъединявала към тях.
Ханес често споменавал за любовта си към Юдит и се смятал за „най-щастливия човек на Земята“. Преди два дни обаче с дълбоко отчаяние им признал, че пътуването до Венеция било претърпяло „лека злополука“. Той бил ядосал Юдит с „няколко глупави забележки и постъпки“ и искал да изглади „малката криза в отношенията им“ с рози и други прояви на внимание.
Затова попитал Лара дали двамата е Валентин не могат да занесат цветята в жилището й, след като и бездруго щели да ходят там. Помолил ги да оставят незабелязано букета на някое скришно място — „например върху леглото й“, — за да засилят ефекта. Тъй като не искал да безпокои Юдит, ги предупредил да не коментират пред нея „глупавата криза в отношенията им“.
— Страхотно — измърмори Юдит. — Значи настройва и приятелите ми срещу мен.
— Но защо говориш така?
— Лара, аз скъсах с Ханес, и то окончателно. Моля те, предай го на Валентин и останалите. Но най-вече на Ханес, когато се видите следващия път на тенис корта или някъде другаде!
— Ах, Юдит, звучиш много отчаяна. Горе главата, сигурна съм, че всичко ще се оправи!
— Няма какво да се оправя, Лара. Чувствам се чудесно.
7
С всеки изминал ден, лишен от „инциденти“, все повече нарастваше надеждата на Юдит, че Ханес най-сетне се е примирил с фактите. Бианка й съобщи, че го е видяла само веднъж „да профучава покрай витрината“.
— Защо вече не влиза при нас, шефке? — попита тя.
— В момента е много зает — отвърна Юдит. Що се отнасяше до Бианка, истината можеше да се отложи.
За съжаление обаче истината се отлагаше за всички. Юдит все още не беше готова да обсъжда провалената си връзка с Ханес. Ужасяваше се от изказвания като „Горе главата!“ и „Всичко ще се оправи!“. Не искаше да гледа разочарованите лица на приятели и познати, които бяха толкова ужасно загрижени за нея, че й желаеха само най-доброто. А в момента трябваше безучастно да наблюдават как най-доброто отново се е оказало недостатъчно за Юдит — Ханес, тази шестица от тотото, този невероятен шанс, който съдбата предлагаше веднъж в живота. Мъжът мечта бе предопределен единствено за нея, а тя го бе изоставила по най-жестокия възможен начин, заедно с всичките му жълти рози.
С всеки изминал ден, лишен от „инциденти“, нарастваше и състраданието й. Неговото положение със сигурност бе по-окаяно от нейното. За Юдит Ханес беше просто един болезнен „провал“, ясно доказателство за това, че не е достатъчно да обичаш някого с цялото си сърце, за да спечелиш любовта му. Жалко, че въпреки житейския си опит бе попаднала в толкова елементарен капан. Той от своя страна трябваше тепърва да се примири с факта, че е бил отхвърлен от жената, която бе заела централно място във вселената му и бе станала обект на най-силните му чувства. Юдит се проклинаше, че изобщо е допуснала подобно нещо.