Тя все пак се насили да се усмихне заради Али.
— Какво става? Да нямаш проблеми с приятеля си?
— Бившия приятел.
— Зарязал ли те е?
— Не, по-скоро обратното.
— Изплюй камъчето най-сетне!
— Дълго е за обяснение. Не искам да ти губя времето.
— За такива неща винаги има време.
— Нали няма да се сърдите, ако ви оставя насаме? — попита Али.
Без да дочака отговор, той стана и бързо целуна сестра си по челото.
На следващия ден Юдит се събуди чак към обяд. Беше спала непробудно. През нощта есента тихомълком се бе промъкнала и бе донесла със себе си аромати, които нямаха нищо общо с Ханес. Слънчевите лъчи се пречупваха през стъклото на отворения прозорец и озаряваха стаята в бледооранжев цвят. Светлочервеният полилей от Краков, който висеше във витрината на магазина, излъчваше подобна светлина.
Двамата с Лукас бяха разговаряли цели пет часа. „Все нещо ще ни хрумне — бе казал той накрая. — Все нещо ще НИ хрумне.“ Беше й обещал. Когато Юдит проследи аромата на кафе до кухнята, Лукас стоеше облегнат на един шкаф и й се усмихна окуражаващо.
— Тук ли живееш вече? — попита тя.
— От време на време, само при специални случаи.
— Лукас, не искам заради мен да…
— Две лъжици захар, без мляко?
4
Щом се върна във Виена, тя взе твърдото решение да обяви война на Ханес Бергталер с подкрепата на Лукас и Бианка. Но как можеше да се отърве от неговата сянка? Като го подмамиш да напусне скривалището си, посъветва я Лукас. Юдит търпеливо трябваше да изчака следващата му поява. За да демонстрира извоюваната си самоувереност, но и за да провокира Ханес, тя на няколко пъти си сложи грозния кехлибарен пръстен.
— Това някакъв талисман ли е? — попита Бианка.
— Не, по-скоро е оръжие — отвърна Юдит.
— На ваше място бих си взела истински бокс.
Минаха още две седмици без изненади или действия от страна на Ханес. Поради обзелата я тревога обаче Юдит усещаше, че скоро ще се случи нещо. Този път искаше да го изпревари.
— Защо не му се обадим в офиса? — предложи Бианка.
— Ще го направиш ли? — помоли я Юдит.
— Естествено, и на мен ми е любопитно какво е станало с него. Но не вярвам да се е самоубил заради вас. Мъжете бръщолевят такива неща, за да си придават важност.
— А как ще реагираш, ако той вдигне телефона?
— Ще кажа, че съм сбъркала номера. Никога няма да ме познае. Умея да преправям гласа си. Ще имитирам Барт Симпсън.
На позвъняването отговори колежката му Беатрикс Ферстел.
— Може ли да ме свържете с господин Бергталер?
Бианка звучеше по-скоро като Мики Маус, отколкото като Барт Симпсън.
— Да, и кога ще се върне? Ясно, значи е в болнични. — „Още е жив“, успя да прошепне на Юдит. — В болница ли? Но какво му е? Аха. Колко жалко. Аха. Не, просто дъщерята на една негова позната. Не, няма нужда. Ще се обадя пак, щом го изпишат. А кога очаквате да дойде на работа? В коя болница е? „Йозеф“. С „ф“ или с „в“ накрая? Добре. Благодаря, дочуване.
— Е?
— Приет е в болница „Йозеф“ със симптоми на неизвестна болест. Трябва да лежи поне още две седмици, а свижданията са забранени. Но пък ние не искаме да му ходим на свиждане, нали?
— Не, не искаме.
— Какво ви тревожи, шефке? Щом е в болница, няма от какво да се страхуваме. Като нищо ще вземе да се влюби в някоя медицинска сестра и ще ви остави на мира завинаги.
— Неизвестна болест… Това никак не ми харесва.
— Какво толкова? Сигурно е хванал птичи грип. Или луда крава. Да, не мислите, че е СПИН, шефке? Не ми се вярва. Едва ли се друса. А и не е обратен, нали? Най-много да е бисексуален. За всеки случай си направете тест. Не е нищо особено. Само ви вземат малко кръв. Изобщо не боли. Но е хубаво да не гледате. Иначе…
— Благодаря ти, Бианка, можеш да си тръгваш. Наистина много ми помогна. Радвам се, че си до мен.
5
По пътя към къщи, в сумрака на една ветровита есенна вечер, Юдит изведнъж усети страх от неизвестното. Докато чакаше асансьора, си въобрази, че чува стенания от по-горните етажи. Обзета от паника, тя веднага излезе на улицата, смеси се с пешеходците и се обади на Лукас. Със сподавен от ридания глас му съобщи за мнимата болест на Ханес и постъпването му в болница. Шестото й чувство и стоновете в сградата й подсказваха, че има нещо гнило в цялата история.