Когато отиде на работа, тя реши да го сподели със стажантката си. Бианка не се впечатли много от историята.
— О, аз чувам гласове непрекъснато. Особено този на майка ми, който е доста пронизителен.
— Бианка, кажи ми честно, смяташ ли, че нещо не е наред с мен?
— Съвсем честно ли?
— Да, моля те.
— Добре, шефке. Мисля, че изглеждате ужасно.
— Благодаря ти за комплимента! Защо „ужасно“?
— Ами как да се изразя, все едно сте бегла сянка на жената, която бяхте доскоро. Ставате все по-изпита и бледа. Треперите. Вече не се обличате хубаво. Да не говорим за прическата ви! А когато в магазина има клиенти, ставате нервна и раздразнителна и гризете ноктите си. Неща от този сорт. Може би се нуждаете от почивка. Или от нов любовник, който да пропъди мрачните ви мисли. В момента изживявам точно такъв период. Човек забравя всичките си грижи.
Бианка извъртя очи, за да подсили думите си.
— Или поне си купете нови ботуши — добави тя. — Щом се чувствате зле, трябва да се сдобиете с нещо красиво.
— Знаеш ли кое ме побърква най-много? — каза Юдит.
— Предполагам, Ханес.
— Фактът, че не се обажда.
— Вероятно си е намерил друга. Нормално е да се ядосвате в подобна ситуация, въпреки че го ненавиждате.
— Бианка, според мен няма друга.
— Тогава се радвайте, че ви е оставил на мира!
— Но Ханес не ме оставя на мира. Той окупира и блокира съзнанието ми. Вече не е просто някъде наблизо, а вътре в мен.
— Хм — промърмори Бианка и потупа с показалец слепоочието си. Рядко се замисляше толкова напрегнато. — Знаете ли какво? — заяви тя накрая. — Нека отидем да ви изберем нови ботуши!
Девета фаза
1
Октомври донесе безветрие, отне блясъка на слънчевата светлина, издължи призрачно сенките, съкрати внезапно дните и проточи безкрайно нощите. Лукас се обаждаше често, за да я попита как се чувства. Но ако тя разкриеше истинското си състояние, той веднага щеше да поеме към Виена, за да я утеши. Юдит си представяше как с часове лежи в обятията му, а след всяко събуждане той я гали по косата и прогонва кошмарните й сънища. Само че Лукас беше „семеен мъж“, както майка й наскоро бе споменала съвсем деликатно. А и не можеше да се противопостави на призрака Ханес. Ето защо тя се стараеше да го убеди, че се чувства добре. Твърдеше, че жизнените й сили постепенно се завръщат и че е започнала да си търси нов партньор по интернет. Флиртуването в и извън мрежата й доставяло голямо удоволствие.
— Радвам се, Юди, вече съм по-спокоен! — отговаряше той.
Юдит леко се дразнеше, че Лукас се успокоява така лесно — очевидно не искаше нищо друго, освен спокойствие. Но тя поне знаеше, че може да разчита на него, ако нещата отново излязат извън контрол. Тази мисъл й носеше утеха.
Разбира се, не търсеше никакъв партньор. Или поне не в онези сайтове за запознанства, които представяха най-големите аутсайдери на обществото като неотразими чаровници. В първия петък от месеца, когато сенките временно бяха изчезнали, Юдит действително срещна някого. След края на работния ден се видя с приятелката си Нина, която също нямаше особен късмет с мъжете. Двете отскочиха да пийнат по нещо в кафене „Вундерлих“. „Отскачането“ продължи доста дълго. Часове наред някоя от тях неизменно поръчваше последна чаша вино, вода или аперол. Накрая решиха да завършат вечерта в бар „Ойген“ — огряно от множество свещи заведение, където ходеха предимно тийнейджъри, очакващи първата си целувка с език. По реакциите на Нина обаче, чиито очи постоянно се плъзгаха встрани и на моменти я стрелкаха твърде изпитателно, Юдит разбра, че зад гърба й стои истински мъж. По едно време тя реши да се обърне. Тогава настъпи един от онези мигове, в които погледите на двама души се срещат и си обещават общо бъдеще, независимо дали то ще приключи още на следващата сутрин.
Той се казваше Крис и имаше римска осанка. Изглеждаше като жива бронзова статуя на Донатело и дори беше пълнолетен (на двайсет и седем). Интересуваше се от приятели, футбол, риболов и жени — именно в тази последователност. Що се отнасяше до последното, важно беше единствено количеството и липсата на всякаква обвързаност. Накратко, Крис се очертаваше като пълен антипод на Ханес. Ето защо Юдит си записа имейл адреса му и си уговори среща с него след няколко дни в същия бар, разбира се, без компанията на риболовните му приятели и сияещата от щастие Нина.