Той я целуна още в началото и така им спести усилията да подготвят почвата за нещо, което и бездруго беше предварително решено. През следващите няколко часа в бара Юдит му позволи да държи ръката й и с удоволствие изслуша забавните истории от един живот, в който не се бе случило кой знае какво. Изчезването на въдицата му в устата на някакъв гигантски костур минаваше за най-голямото нещастие, сполетяло го до момента.
Когато Крис поиска да узнае повече за Юдит и тежката й раздяла, която според него бе изписана на лицето й, тя реши, че е крайно време да пристъпят към вечния въпрос „у нас или у вас“. Той се оказа чисто формален, тъй като бързо стана ясно, че Крис ще я последва в нейния апартамент.
— Чувствам се страхотно с теб. Влияеш ми много добре, миличък — прошепна Юдит в ухото му, докато чакаха асансьора.
Отдавна не бе изпитвала подобно безгрижно щастие. Най-сетне бе успяла да надхитри сянката, която я преследваше. Почти се надяваше Ханес да може да я види отнякъде в този момент — толкова стабилна, самоуверена и безстрашна.
Когато се качиха в жилището, всичко протече учудващо професионално и непринудено, сякаш двамата с Крис се познаваха от дълго време. Юдит се погрижи за бутилка червено вино, приглушена светлина и подходящо одеяло за канапето. Крис избра музиката — албум на „Тиндърстикс“, — нагласи звука и отиде в банята, където се забави по-дълго от обичайното за един мъж. Когато се появи отново, ризата му вече беше разкопчана. Гледката определено се хареса на Юдит. Горката Нина! За щастие той спадаше към симпатичния тип „самосъбличащи“ се хора, а не към досадниците, които с минути се опитват да отворят копчетата и циповете на партньорите си и убиват цялата страст, дърпайки напразно прилепналите им поли или панталони.
Разговорите заглъхнаха. Чуваше се само дишането им. Без да губи излишно време, Крис се сгуши с нея под одеялото и я обсипа с целувки. Юдит затвори очи и се отдаде на най-прекрасното преживяване от месеци насам. По-късно Крис навярно щеше да се похвали пред приятелите си, че е правил много добър секс. Юдит почувства невероятно спокойствие и прилив на топлина — дори в най-отдалечените, сковани от студ клетки на мозъка си.
2
Звънецът на вратата за секунди унищожи цялата позитивна енергия от последните дни и върна Юдит в изходно положение. Три кратки алармени сигнала право в сърцето й. Крис се надигна от леглото и се усмихна смутено. Приличаше на виновен ученик, току-що спипан с марихуана от по-големия си брат.
— Да не би да имаш консервативни съседи, които не могат да понасят определени звуци? — учуди се той.
Юдит се обърна настрани, за да скрие тревожното си изражение.
— Познавам ги съвсем бегло — отвърна тя. — Толкова ли шумни сме били? Съмнявам се.
Изрече последното шепнешком, тъй като гласът й трепереше.
— Крис, ще отидеш ли да провериш? — помоли го Юдит. — Не отваряй, само попитай кой звъни.
Той очевидно се подразни.
— Не е ли по-добре ти да… все пак живееш тук. Защо просто не го пренебрегнем?
— Моля те, Крис, попитай кой е.
— А ако се окаже твой приятел?
— Приятелите ми не звънят толкова късно.
Тя чу как подът скърца под краката му, зави се през глава и го изчака да се върне.
— Нямаше никой — заяви отегчено Крис. — Явно си имаме работа с изнервен съсед.
Той се пъхна отново под завивката и се притисна към нея. Юдит почувства, че действително лежи до бронзова статуя — прониза я остър студ. Тя спря ръката му, която се бе плъзнала към бедрото й, и го попита дали по изключение не иска да остане при нея тази нощ. Тонът й издаваше всичко друго, но не и еротични намерения. Крис, естествено, го забеляза.
— Не знам, Юдит, не е много удобно. Утре трябва да стана рано.
— Не се притеснявай, ще навия будилника за шест часа. Или е късно? Може би за пет?
— Слушай, Юдит, разбери ме правилно. Ние се познаваме съвсем…
— Разбирам те отлично. Но моля те, влез ми в положението. Не мога да прекарам сама нощта. Наистина Не Мога!
Крис я погледна изумено. В подобни ситуации жените от филмите изпадаха в нервен срив. Какво щеше да обясни на риболовните си приятели?
По-скоро от смущение, отколкото от пресметливост, Юдит започна да го гали. В началото съвсем нежно, после все по-настойчиво. Явно се справяше доста добре, защото Крис скоро усети — и то в онези части на тялото, където се вземат типично мъжки решения, — че ще е жалко да си тръгне веднага.