Юдит й разказа за любовните си приключения и драматичната им развръзка.
— Не е толкова страшно — заяви Бианка. — Даже си мисля, че на мъжете им допада, когато се държиш по-грубичко с тях.
— Но аз почти му отхапах ръката.
Бианка се засмя.
— Спокойно, шефке. Обадете му се и кажете: „Следващия път, когато правим секс, ще си сложа намордника.“
Юдит почувства известно облекчение. Бианка едва ли щеше да реши основния й проблем, но тя бе длъжна да го формулира пред самата себе си.
— Не мога да избия Ханес от главата си. Ситуацията се влошава все повече. Струва ми се, че наистина имам халюцинации. Понякога съм сигурна, че той контролира всичко и следи всяка моя стъпка. Друг път го усещам толкова дълбоко в мен, че започвам да се чудя дали изобщо е възможно да ми причинява това, чисто физически. Като че ли сама си втълпявам разни неща. Разбираш ли ме?
Бианка се поколеба за миг и я погледна изпитателно. Накрая заяви:
— Не смятам, че сте луда. Далеч не сте от онези хора, които нарязват труповете на парчета и…
— Благодаря ти, Бианка, радвам се, че изяснихме въпроса — прекъсна я Юдит и тръгна към офиса.
След малко стажантката я последва. Бузите й бяха зачервени, а гласът й звучеше развълнувано.
— Хрумна ми нещо, шефке. За да разберем дали наистина ви тормози, или просто си въобразявате — тя почука с показалец по слепоочието си, — ще се наложи да го проследим. Ще го дебнем по петите, ще наблюдаваме действията му и ще чакаме да допусне някоя грешка. Аз познавам човека, който ще го направи. Изборът е повече от логичен: Басти!
Въпросното момче често чакаше Бианка пред входа на магазина. Този път стажантката му махна да влезе вътре.
— Шефке, нека ви представя Басти, моя постоянен приятел — обяви тържествено Бианка и, разбира се, не пропусна да извърти очи.
Той беше на около двайсет години и почти два пъти по-висок от нея. Стоеше сковано като пилон за знаме и беше също толкова общителен. Имаше рижава коса и работеше в пожарната.
— Радвам се да се запознаем — каза Юдит.
— И аз — изръмжа страховито Басти и докосна с език обицата над горната си устна.
— В момента Басти ходи на курс за детективи — осведоми я Бианка. — По-късно иска да се специализира в борбата срещу крадци на мобилни телефони. Вече три пъти му задигат джиесема.
Той я погледна така, сякаш очакваше да му преведе казаното.
— Малко практика няма да му навреди — добави стажантката.
Юдит не остана никак въодушевена от предложението, а на Басти очевидно му беше напълно безразлично. Бианка обаче бе изготвила конкретен план и никой не бе в състояние да я разубеди. Приятелят й получи задачата да открие мъж на име Ханес Бергталер — за съжаление те не разполагаха със снимка, но можеха да му дадат подробно описание. Басти трябваше да го следи и да си отбелязва нещата, които му правеха по-особено впечатление. За награда Бианка му обеща да излиза по-често с него вечер и на раздяла да остава поне половин час в колата му — евентуално на някой по-уединен паркинг.
5
Магазинът за лампи щеше да бъде затворен от четвъртък до понеделник заради ремонт на канализацията. Юдит си бе поставила за цел да дочака невредима неделния ден, когато си бе уговорила среща с Лукас на кафе. Между другото, той смяташе за пръв път да доведе семейството си — факт, който леко я притесняваше.
Плановете й се провалиха още през първата нощ. Тя отново не успя да мигне, въпреки че беше взела приспивателни. Напразно се напрягаше да чуе познатите шумове и гласа, който повтаряше все едни и същи реплики. На сутринта се чувстваше ужасно уморена и съсипана. Нима този страхливец вече не искаше да говори с нея, и то тъкмо когато бе започнала да свиква със среднощното му присъствие?
Юдит отдавна бе изтрила номера на мобилния му телефон, но в съзнанието й се открояваше украсена с жълти рози черна дъска, на която ясно личаха цифрите. Дълго време даваше свободно, но накрая се включи гласовата поща и той произнесе името си. Юдит беше прекалено развълнувана, за да се храни, и твърде изтощена, за да заспи. До срещата й е Лукас имаше цели сто и двайсет часа. Тъй като не знаеше какво друго да прави, тя продължи да звъни на Ханес през две-три минути и с нарастващо нетърпение дочакваше все същия отговор: „Свързахте се е гласовата поща на — и тук се чуваше неговият глас… — Ханес Бергталер.“ На няколко пъти Юдит се изсмиваше високо, след което отново я обземаше гняв. После реши да му остави, или по-скоро да му изкрещи, следното съобщение: „Здравей, аз съм! Исках само да ти кажа, че не съм толкова глупава. Много добре знам, че си наоколо и ме наблюдаваш. Но нека ти издам нещо — не ме интересува. Вече не можеш да ме уплашиш. Затова се покажи, страхливецо! А ако не го направиш, аз ще те намеря! Където и да се криеш!“