Не й позволиха достъп до Градската памет, което означаваше и че не може да се свърже с Тапи, който всеки момент щеше да се роди. Не можеше да разговаря нито с Корженевски, нито с Олми. Съобщиха й, че с тях всичко е наред и че съдействат с всички сили за овладяване на извънредното положение.
Тя самата нямаше никакво намерение да „съдейства“. Вярваше в онова, което защитаваше, и знаеше, че няма да изневери на себе си.
В Нова Зеландия пролетта донесе великолепно време. Ланиер се грижеше за десетина черноглави овце, Карен му помагаше, колкото за да забрави нерадостните мисли. Нямаше какво друго да правят, бяха им забранили да напускат пределите на долината.
Работеха заедно, но дистанцията между тях оставаше. Ланиер бе завладян от мрачен песимизъм. Не знаеше как ще свърши всичко това, а и не го интересуваше.
През целия си живот беше изпитвал възхищение пред Хексамона и онова, което бе постигнал. А ето, че последните няколко години бележеха нарастващо напрежение между Земята и орбиталните квартали — и всичко заради разместване на политическите пластове в Хексамона. Същият този Хексамон, който беше спасил Земята, сега ги предаваше, предаваше всичко, за което се бяха борили заедно.
Още преди да е приключило Възстановяването.
Чувстваше се стар и безкрайно изморен; Безрадостните мисли го спохождаха най-често вечер, когато двамата сядаха на верандата, за да се наслаждават на свежия вятър.
„Аз съм само човек — казваше си той. — Имам право да увехна също като листата по клоните. Животът отдавна ме изпревари. Изпях своята песен, време е да си ида. Не завиждам на тези, които ще дойдат след мен.“
Може би най-лошото беше краткият проблясък на надежда, предизвикан от появата на Мирски. Мисълта, че отново има за какво да воюва, да побеждава.
Но Мирски беше изчезнал.
Никой не го бе виждал от месеци.
Време бе да си ляга. Ланиер направи опит да стане, да се отдели от твърдия дървен стол и болезнените спомени. Дланите му опряха в пречките, той изправи гръб, но не успя да се повдигне, сякаш панталоните му бяха залепнали за седалката. Наведе се изненадан, за да потърси причината. Нещо избухна, съвсем беззвучно. Огромна топка от мрак изригна пред очите му и главата му изведнъж придоби гигантски размери.
Черната топка продължи да нараства, а вътре в нея се оформи тъмен тунел. Той сграби дръжките на креслото, но отново не успя да се изправи.
— О, Боже! — възкликна Ланиер. Устните му сякаш бяха гумени. Гигантско мастилено петно покриваше мислите му, една след друга се хлопваха вратите към всички спомени. Карен не беше до него, нямаше я наблизо. Точно така беше издъхнал баща му, внезапно, без оплаквания, с нищо повече от едно прощално „о, Божичко“ на уста.
Тунелът се разшири, изпълнен с ярка светлина.
45.
Шишарк
На дълбочина шейсет метра под външния периметър на южния полюс в Седма кухина се намираха седем генератора, свързани чрез седем вакуумни шахти с машините в Шеста кухина. Генераторите не притежаваха въртящи се части, нито каквито и да било уреди, работещи на електронен или магнитен принцип. Принципите, които се използваха при тях, бяха открити от самия Корженевски въз основа на математическите разработки на Патриша Луиза Васкес от края на двайсети век.
Седемте генератора предизвикваха сътресение в пространство-времето, вследствие на което се отваряше Пътят. Не бяха използвани от четири десетилетия, но въпреки това бяха в пълна изправност, вакуумните шахти бяха добре почистени, премахнати бяха всякакви нежелани източници на лъчиста енергия, а микроскопичните количества газове вътре в тях — щателно изпомпани, тоест всичко за сътворяването на загадъчния страничен продукт от взаимодействието между вселените бе готово.
В прохода към Седма кухина беше монтирана нова наблюдателна раковина, пълна с най-различни измервателни уреди, сред които като из лабиринт се провираха многобройните изследователи.
Самият Корженевски се носеше недалеч от мястото, където навремето беше преминавала сингуларната на Пътя, обгърнал тялото си със защитен тракционен мехур. Не изпускаше нито за миг от очи сложната конструкционна работа, която продължаваше с усилени темпове върху южния полюс на Седма кухина — тъкмо в момента издигаха грамадните концентрични пръстени на стимулаторите на виртуални частици и техните подсилени тритиеви резервоари. Всъщност стимулаторите щяха да влязат в играта едва след отварянето на Пътя и идеята беше да бъдат използвани като оръжия, тъй като бяха в състояние да оголят повърхността му от всякакви форми на материя на протежение от неколкостотин километра, осигурявайки възможност Хексамонът да изгради свое „предмостие“, в случай че се появи необходимост от такова. За да се избегне опасността от разпръскване на разрушена материя под въздействие на стимулаторните лъчеви клинове, щяха да бъдат издигнати защитни завеси от тракционни полета.