Надяваше се с времето да разкрие някои от лъжите на джарта. В края на краищата той бе активната страна и след като дърпаше конците, трябваше да получи някакво предимство. Едва тогава щеше да предава надолу по линията само истини.
Във външния свят Хексамонът продължаваше да работи упорито по набелязаната цел. Макар и рядко, Олми напускаше скривалището и използваше обществените терминали, за да провери как се развиват събитията. Повечето съобщения бяха обгърнати с плътен слой пропаганда. Хексамонът се криеше от самия себе си, гузен заради онова, на което се бе решил. Непрестанно се нуждаеше от потвърждение за правотата си.
Олми не одобряваше подобно поведение. Една лъжа неизменно водеше след себе си други, след всяко неправомерно действие идеше ново. Всички негови подозрения и страхове относно управлението на Хексамона се бяха потвърдили.
Изграждането на отбранителните инсталации почти бе привършило. Най-много след месец астероидът щеше да се свърже с Пътя. Жителите на орбиталните тела бяха колкото ентусиазирани, толкова и обезпокоени.
Земният сенат също беше приведен в извънредно положение. Сенаторите и телесните представители бяха задължени да спазват стриктно правилата, също както и местните управители.
Рам Кикура продължаваше да е под домашен арест, изолирана от околния свят.
Олми следеше всички тези събития с мрачно недоволство. Отварянето се беше превърнало във всеобща фикс-идея и никой не можеше да се изпречи на пътя му — Дори традицията, градена с хилядолетия.
Нищо чудно с времето да започне да уважава джартите с тяхната едностранчива душевна чистота, много по-силна, отколкото при неговите сънародници, които живееха в един свят на лицемерие и объркване.
Той отново потъна в изследванията си.
48.
Земята
— Беше ли тук Павел Мирски? — попита Ланиер, когато Карен се върна.
Тя спря, погледна го изненадано и отвърна малко раздразнено:
— Не. Пак си сънувал.
Той преглътна и кимна. Сигурно беше права.
— Колко дълго спах?
— Не беше сън — рече тя. — Бяха те подложили на реинтеграция. Преди два дни въведоха последните възстановяващи микроби в кръвта ти. Почти си беше отишъл… Той протегна ръце и ги завъртя в масажиращото поле. Преди около два месеца,
— Виж ти.
— Стана, както си седеше на верандата. Бях съвсем близо до теб. Ти… се надигна и падна до креслото. — Тя поклати бавно глава. — Понякога те мразя. Понякога…
— Нямах представа, че ще се случи — прекъсна я той.
— Ами баща ти?
— Аз не съм той.
— Държеше се така, сякаш искаш да умреш,
— Може и да съм искал. По не можех да те загубя.
— Искал си да дойда с теб, така ли? Не съм готова за това.
— Зная.
— Изглеждаш достатъчно стар, за да си мой баща.
— Благодаря.
Тя хвана брадичката му с пръсти и внимателно я за въртя, после докосна подутината в основата на тила.
— Поставиха ти временен имплантат. Можеш да го премахнеш по-късно — стига да пожелаеш. Поне засега Хексамонът се грижи за теб.
— Защо? Те ме излъгаха… — Той опипа подутината.
Това било значи. „Яд ме е… страшно ме е яд.“
— Хексамонът те иска жив. Сенатор Рас Мишини временният управител на Нова Зеландия… той нареди да те съживят на всяка цена и да ти сложат имплантат въпреки нежеланието ти. Ти си герой. Гари. Какво ще помислят земните жители, ако умреш?
— И ти им позволи?
— Научих по-късно. Не ми дадоха възможност да избирам. — Гласът й лекичко трепереше. — Казах им какво е желанието ти. Те се съгласиха с мен, но после пристигна Рас Мишини… уж само на посещение… — Тя обърса влажната си буза. — И нареди да ти поставят имплантат. Каза, че трябвало да остане, докато премине кризата.
Ланиер отпусна глава и затвори очи.
— Прощавай — рече той.
— Аз мислех, че си мъртъв. Мислех, че никога вече няма… че ние…
Той се пресегна и я хвана за ръката.
— Стига… успокой се. Наистина се държах като егоист.
— Не, ти си човек с принципи. Аз те уважавам, но се боях за себе си.
— Човекът с принципи също може да бъде егоист — възрази Ланиер.
Тя поклати глава и стисна ръката му.
— Ти ме караше да се чувствам виновна. След всичко, което направихме на Земята… сякаш се готвех да й изневеря.
Гари погледна през прозореца. Навън беше нощ.
— Как върви животът? — попита той.
— Мисля, че не ни казват всичко. Скоро ще се свържат с Пътя.
Гари направи опит да се надигне от леглото, но откри, че е твърде слаб.