— Е, това е чудесно. Нося ви пакет от татко.
— Вие сте синът на Олми и Сули Рам Кикура, нали? — попита Ланиер.
— Точно така. Но сега мама е в изолация. Надявам се скоро да я освободят. Те се боят от нея. Баща ми се крие, но не защото го търсят… Честно казано, не зная защо се крие. Той ми нареди да ви снабдя с изчерпателен доклад за всичко, което става в Шишарк. Да си призная, това може да ми създаде сериозни проблеми. Но аз, също като него, съм готов да жертвам кариерата си. — Тапи подаде на Ланиер няколко запаметяващи блока — от стария модел. — Няма пикти, само текст. Баща ми е превел графичната реч там, където я има. Мога да ви предам накратко…
— Но моля те, седни — покани го Ланиер. Рам Олми седна и сложи ръце в скута си.
— Тази нощ Инженерът възнамерява да създаде няколко виртуални вселени. Те ще му послужат да „улови“ прекъснатия край на Пътя. Мисля, че страничните ефекти от опита ще се наблюдават дори тук долу. Картината ще е доста впечатляваща.
Ланиер кимна. Отдавна бе престанал да се удивлява на подобни неща.
— Защитните установки са монтирани. Не са проведени пълни изпитания. Аз съм в една от групите, отговарящи за това.
— Успех тогава.
— Разбирам иронията ви, сер Ланиер. Ако всичко върви добре, връзката с Пътя ще бъде възстановена до една седмица и първото пробно отваряне ще бъде след две седмици.
— Исторически момент.
Ланиер все още беше прав. Карен стоеше зад него. Рам Олми вдигна очи към тях и на лицето му се изписа смущение. „Като млад жребец е“ — помисли си Ланиер.
— Нося ви също съобщение от Конрад Корженевски — рече Тапи. — Сер Мирски е изчезнал безследно. Инженерът ми заръча да ви кажа: „Призракът избяга“.
Ланиер кимна.
— Да седнем — предложи той на Карен. — Безпокоим момчето. Баща ти всъщност защо се крие?
— Мисля, че по този начин иска да изрази някакво неодобрение. Ние всички сме крайно загрижени заради наложената ви принудителна изолация. Не съм чувал някой от колегите ми в отбранителната секция да одобрява начина, по който се отнасят със Земята…
— Но разбирате необходимостта от това — подхвърли Карен.
Рам Олми я огледа с ясните си спокойни очи.
— Не. Лично аз не разбирам. Извънредният закон дава подобни пълномощия на Възела и президента. Те вземат решенията. Неподчинението се наказва с незабавно обезтелесяване и прехвърляне в Градската памет. Лично за мен това би означавало да се върна там, откъдето току-що излязох.
— Как се озова на тази работа?
— Просто помолих да бъда включен в групата. Никой не възрази — не съм неблагонадежден. Нали ви обясних, че не зная защо баща ми се крие. Не зная да е нарушавал някакъв закон. Никой не може да те принуди насила да приемеш команден пост. Това е просто смешно.
— А Корженевски доброволно ли сътрудничи? — попита Карен.
— Не зная какви са мотивите му. Понякога е толкова странен и неразбираем. Чух, че се справял чудесно. Лично аз не съм се виждал с него, получих съобщението от негов частичен.
— Все пак благодарим за жеста — кимна Ланиер.
— Удоволствието беше изцяло мое, Освен това исках да ви кажа… — Той се изправи. — Май е време да си вървя. Припасите вече са разтоварени. Искам да знаете, че когато всичко свърши и астероидът отново бъде свързан с Пътя, Хексамонът смята да насочи всички усилия, за да довърши започнатото на Земята. Очаквам с нетърпение този момент, защото смятам да се включа с всички сили в някой от проектите, които ще ви възложат да ръководите. И на двамата. За мен ще бъде чест да работя с вас, а сигурен съм, че майка ми и баща ми ще се почувстват горди от подобно решение.
Ланиер бавно поклати глава.
— Това никога няма да свърши — рече той. — Не и по начина, по който си го представя Хексамонът,
— За предупреждението на Мирски ли говорите? — попита Рам Олми.
— И за него. Както и за потъпканото доверие. Доста неща ще трябва да закърпва Хексамонът. Рам Олми въздъхна.
— Всички слушахме съобщението на Мирски. Не зная какво да мисля за него. Специалният комитет на Възела го смята за фалшификация.
— Мирски не беше фалшификация — отвърна Ланиер, малко по-рязко, отколкото възнамеряваше. — Той беше тук и успя да убеди Инженера, баща ти и майка ти в своята правота. Предупреждението му е съвсем сериозно.
— А къде е сега, сер?
— Не зная — сви рамене Ланиер.
— За мен ще е интересно да се срещна с него — ако се върне.
— Ако се върне. Ами ако вместо него се появи някой по-могъщ? — Ланиер се надигна и махна развълнувано с ръка. — Благодаря ти, че ни посети. Кажи на всички, които ги интересува, че сме добре. И че никой от нас не е променил становището си. Кажи го и на твоите началници.