С времето този процес бе достигнал до съвършенство.
Сънищата му бяха ярки, интензивни, почти колкото истинския живот, все едно че за кратко се прехвърляше в някаква друга вселена, където законите бяха различни (и подлежащи на непрестанна промяна). Така крайната цел от сънуването се постигаше без самият Олми да прилага съзнателно усилие. Съдържанието на съновиденията се съхраняваше в специален раздел на един от имплантатите, за случай че Олми прояви интерес, и обикновено биваше изтривано след няколко години.
Сега обаче джартът бе окупирал цялото налично имплантирало пространство, както и главния мозък. Връзката с последния беше прекъсната.
По-рано Олми имаше две възможности — да заспи и да сънува естествен сън, или да наблюдава съновиденията по време на бодърстването. Преди окупацията на джарта винаги използваше втората възможност. Беше напълно в състояние да се справя с дребните нежелани психични отклонения, възникващи нерядко по време на съновидението наяве.
Но сега джартът държеше под контрол не само имплантатите, но и основното му съзнание и подсъзнателните пътища в органичния мозък, където се извършваха тези процеси. Така съзнанието на Олми често и без предупреждение се оказваше затворено в един нереален свят на сънища.
Това беше царство, нерядко обитавано от чудовища. Подсъзнанието и всички негови части, отговарящи за рефлексните реакции, се намираха в ужасно състояние. Олми можеше да наложи на съзнанието си да бъде съвсем спокойно, но в подсъзнанието, където той нямаше власт, цареше безпомощност, ужас и паника.
Понякога, когато джартът не се нуждаеше от отговорите му, той беше принуден да се скита из някаква измислена, призрачна страна, като герой от второкачествен биохронен сериал.
Срещите с тъмните страни на собствената му личност го накараха да си даде сметка за някои недостатъци на своя характер, на които до скоро преднамерено не беше обръщал внимание. (Въпросът беше, защо тези недостатъци са оставали неповлияни след многократните талситови сеанси, на които често се бе подлагал?) Може би не би допуснал така лесно да бъде надвит от джарта, ако собственият му дом не беше разделен отвътре… На всичко отгоре сънищата му бяха изпъстрени с настойчиви желания за самоубийство и често се налагаше да води изтощителна борба с тези желания — понякога те придобиваха облика на дребни насекомоподобни същества, които се нахвърляха яростно върху него, опитвайки се да му отхапят крайниците или да му откъснат главата.
Нерядко трябваше да прибягва до целия си наличен резерв от храброст, за да оцелее — докато джартът му възвърне отново достъпа до външния свят.
С течение на времето Олми започна да се пита дали джартът нарочно не го оставя да обитава този мрачен и лишен от измерения вътрешен свят, също както бе постъпил Олми преди това с него. Нищо обаче не потвърждаваше подозрението му, че джартът е отмъстителен или злонамерен. Той просто се нуждаеше от целия наличен капацитет на мозъка на Олми, за да поема и смила натрупваната информация и най-вече да разиграва пред околния свят поведение на нормално човешко същество.
Дори в редките случаи, когато съзнанието му разполагаше с контрол върху тялото и сетивата, Олми пак не беше в състояние да предприеме никакви самостоятелни действия, без да е получил одобрението на джарта.
Поне засега джартът внимателно избягваше всички алгоритъмни детонатори, докосването до които щеше да предизвика взрив в тялото, което двамата заемаха. Олми отдавна бе изгубил представа за местонахождението им, неговият частичен бе успял да се самоизтрие малко преди Олми да попадне в плен — единствената грешка на джарта досега, — а само частичният знаеше къде са поставени тези детонатори.
След като си осигури пълен контрол и никой не можеше да оспори победата му, джартът започна постепенно да възвръща някои от основните функции в ръцете на Олми и да се държи все по-често като опитен ездач, отколкото като кукловод. За първи път той искаше или нареждаше, вместо да го принуждава да извършва това или онова.
Ние трябва да разговаряме с Корженевски. Осигури присъствието ни на отварянето.
— Първо ще направят пробно отваряне — обясни Олми. — По-добре да изчакаме истинското. Освен това не мисля, че е редно да се показвам сред хората…