Джартът обмисли предложението.
И двамата разполагаме с > ограничено време < нали, колега/изпълнител? Трябва да действаме бързо. Сега не е моментът да се безпокоим от евентуално разкриване. Осъществи ли връзката, Корженевски може да срещне непреодолими пречки, за да я прекъсне.
За не повече от три седмици с помощта на десет хиляди телесни, няколко хиляди частични, роботи и дистанционни и под вещото ръководство на Корженевски бе извършен щателен преглед на всички машини в Шеста кухина и бяха подменени повредените и излезли от употреба части. Предстоеше следващият важен момент.
През последните часове преди първото свързване Инженерът реши да отдъхне в раковината, която този път бе прикрепена към една от вътрешните стени на прохода. Чувстваше се на границата на умственото и физическо изтощение. Дори създаването на поне дузина частични помощници не можеше да облекчи бремето, което носеше на плещите си. И Друг път се беше подлагал на подобни натоварвания, но сега наистина бе прекрачил границата.
Навремето първите портопроходци на Пътя са поставяли акцента на своята подготовка върху психологическото самоусъвършенстване. Церемониалният плащ, неизменен атрибут при техните задължения, служел и като напомняне, че един неспокоен и несъсредоточен ум може да доведе до непредвидими последствия при работата с ключицата…
А ето че Корженевски, в чийто ум цареше едва ли не пълен безпорядък, възнамеряваше да използва цялата Шеста кухина — и заедно с нея астероида — като ключица, с чиято помощ да отвори гигантска врата.
Той се уви зиморничаво в плаща, затвори очи и издиша гъст облак талсит — последният истински талсит, който все още можеше да се намери в Хексамона. Не можеше да си позволи достатъчно дълъг сеанс, за да проясни напълно мислите си, но и това щеше да помогне, Отново пое с пълни гърди от обгръщащата го мъгла, изпълвайки с миниатюрните всепречистващи частици белите си дробове, кожата и всичко останало, което можеха да достигнат.
— Сер Корженевски.
Той отвори очи. Зад прозрачната талситова мъгла се виждаха очертания на човек. Сферата беше заключена, никой не можеше да проникне, без той да бъде предупреден. Корженевски се надигна и отметна плаща.
Олми. Корженевски се изненада — приятелят му имаше занемарен вид, очите му блуждаеха, от него миришеше като от непочистен хомоморф. На всичко отгоре стаята се изпълни с атмосферата на страх. Корженевски сбърчи нос.
— Щях да те поканя — рече той, — Не беше необходимо да се промъкваш като крадец.
— Никой не знае, че съм тук.
— Защо се криеш?
Олми вдигна рамене. Корженевски забеляза, че не носи пиктор.
— Знаеш, че сме близки приятели, при това от доста време. — Корженевски неволно протегна ръка и се подпря на стената на тракциинпото поле. Разговорът започваше странно, двамата винаги се бяха държали непринудено помежду си. — Винаги си уважавал моето мнение… и си ми вярвал. Аз също винаги съм ти вярвал.
— Така е — кимна Корженевски. Този разговор се по-малко му харесваше.
— Идвам с една необичайна молба. Става дума за нещо, което Хексамонът не би одобрил. Не искай от мен поне засега да обяснявам причините… Мисля обаче, че ще имаш много сериозни проблеми, когато осъществиш пробна връзка с Пътя.
— Стари приятелю, аз очаквам много проблеми.
— Не и тези, за които говоря. От известно време се занимавам с изследователска работа, събирам всичко, което е известно за джартите. Струва ми се, че се натъкнах на възможност да избегнем всички потенциални неприятности, свързани с отварянето. Възможно е дори да ти помогна с изпитанията. Това, което искам от теб, е да изпратиш съобщение в Пътя чрез пробната връзка.
— Съобщение до джартите? Олми кимна.
— За какво съобщение става дума?
— Това не мога да ти кажа. Корженевски смръщи вежди.
— Всяко нещо си има граници, Олми.
— Много е важно — може да ни спести една нова война.
— Какво всъщност си научил? Олми поклати глава.
— Не мога да изпълня една толкова необичайна молба, ако не зная нищо за същността й.
— Друг път да съм те молил за нещо?
— Не.
— Конрад, може да ти се стори нечестно… но мисля, че ми дължиш една услуга.
— И още как — съгласи се Корженевски. За миг изпита непреодолимото желание да извика охраната. Желанието премина, но безпокойството му се засили.
— Искам да ми повярваш, че става дума за нещо изключително важно, което засега не мога да ти разкрия.
Корженевски разглеждаше мрачно човека, с чиито усилия се бе върнал към активен живот.
— Вярно е, че имаш право на изключителни привилегии — призна той. — И че никога досега не си се възползвал от тях… дори пред мен. Какво е съобщението?