Спомни си за баща си, умрял от мозъчен кръвоизлив на един паркинг във Флорида. За майка си, починала от рак в една канзаска болница. За приятелите, близките и познатите, изчезнали мигновено в огромната изгаряща пещ на Смъртта, полъхнала съвсем за кратко на Земята. Всички техни постижения, открития, всички грешки и пропуски, дори сънищата и мислите им са били пожънати от този небесен комбайн, а зрънцата са били спасени от смразяващите пипала на забравата и смъртта. От най-простия до най-гениалния човек, от краткия вдъхновен полет на птиците до странните обитатели на моретата, от насекомите до хората и хората и хората — всичко е било пожънато и спасено. Дали това не беше безсмъртието — да станеш частица от нещо, в което винаги ще можеш да си припомниш какво си бил?
И не само на Земята, но и на останалите светове в галактиката и всички други галактики, където цъфтеше живот — безкрайни полета със стотици милиарди обитаеми планети, толкова различни, че да надхвърлят и най-смелия размах на въображението. От тази космическа гледна точка съдбата на Земята изглеждаше токова незначителна, ала Последният Разум беше достатъчно могъщ, за да се пресегне към нея и да промени с невидимо докосване съдбата й, а сетне да се върне към своята безконечна, всепоглъщаща мисия,
Дори в настоящата си форма му беше неимоверно трудно да възприеме всичко това и съвсем невъзможно да го разбере.
Аз също ли бях пожънат? Затова ли си тук — за да ме отнесеш?
Пътищата ни са различни. А също и ролите.
Какво сме — дух, енергия?
Ние сме като течения, използващи невидими тръби, с помощта на които частиците от енергия и материя общуват помежду ’си, съобщават си къде се намират и какво представляват — проходи, скрити за хората от нашето време, но достъпни за Последния Разум. И къде отиваме?
Първо в Шишарк.
57.
Шишарк
Присъстващите се бяха събрали в прохода зад контролния център на Корженевски. Президентът, президент-министърът, официалните историци на Хексамона, сенатори, сред тях и Джудит Хофман.
Точно отпред, зад прозрачната стена на раковината едно кръгло петно от непрогледна нощ бавно се разширяваше, докато накрая докосна гладкия ръб на кратера на Седма кухина, закривайки звездите. Вътре в него се виждаха неясните отблясъци на Слънцето, Земята и Луната, които постепенно избледняваха.
Корженевски отвори пробната връзка. Мъничка точица млечнобяла светлина изгря точно в центъра на черния кръг. Инженерът се съсредоточи върху ключицата, стараейки се да не обръща внимание на промените пред себе си и да „опипа“ онова, което лежеше отвъд връзката.
Вакуум. Абсолютно празно пространство, заобикалящо потока и плазмената тръба.
Честотата на нейната светлина съвпадаше с тази на плазмената тръба от Пътя.
Застанал на няколко метра зад Корженевски, президентът Фарен Силиом чу Инженера да прошепва:
— Тук е.
Едва сега Корженевски излезе от своя транс, но съвсем за кратко, колкото да излъчи серия от сбити пиктирани заповеди към пулта пред себе си. Мистериозното съобщение на Олми премина през отворената връзка и беше погълнато от Пътя.
— Всичко наред ли… — поде президентът.
Светлата точка в мрака пред тях внезапно проблесна. Корженевски почувства леко сътресение в ключицата. Това сътресение, изглежда, беше отекнало навсякъде в Шишарк, защото от пулта и мониторите се посипаха предупредителни пикти, съобщаващи за неизправности в Шеста кухина.
Корженевски мигновено провери дали всичко с връзката е наред. Нямаше никакви отклонения.
Нещо от другата страна се опитваше да премине през тесния процеп.
Корженевски съсредоточи цялото си внимание върху ключицата. Някаква сила действаше на отвъдната страна, опитвайки се да стабилизира връзката и дори да разшири пробното отвърстие, и той не виждаше възможност да й се противопостави.
— Проблеми — пиктира той на Фарен Силиом. Отпърво се опита да прекъсне връзката. Но светещата точка остана, дори започна да нараства. След като не можеше да действа в тази насока, оставаше му само на свой ред да разширява връзката, макар че сега това щеше да е истинско безумие. Каквато и да беше тази сила на отвъдната страна, тя очевидно желаеше отварянето и съединяването на Шишарк с Пътя да бъде завършено.
Корженевски повика отново симулираното изображение на плетката между вселените и огледа от различни „ъгли“ връзката, търсейки някое слабо място, каквото теоретически не би трябвало да съществува. Надяваше се да го използва, за да дестабилизира връзката и да запречи пътя на неизвестната сила, която настояваше да премине по нея.