Но преди да открие онова, което търсеше, от светещата точка изригна гигантски протуберанс от енергия и прониза тракционното поле на една от наблюдателните раковини над горния край на прохода. Самата раковина се разпука и беше отнесена от ненадейно появилия се от устието на прохода ураганен вятър.
Фарен Силиом се вкопчи в наметалото на Корженевски. Огненият език продължаваше да се мята из кухината, оставяйки дълбоки бразди върху каменно-металните стени на астероида, а после се изви над раковината с официалните гости и докосна за миг носа на поточния кораб, превръщайки го в разтопена лава. Отделен от тракционния док, корпусът на поточния кораб отхвръкна назад и се стовари право върху сферичната раковина на Корженевски, сплесквайки я върху димящата стена.
Корженевски не можеше да диша, но сега това нямаше значение. Той затвори очи, потопи се в разтегленото време на имплантираната си памет и се зае да търси дефекта — причината за катастрофалните последствия.
Фарен Силиом изпусна края на наметалото му и полетя назад. Проходът беше закрит от второ, аварийно тракционно поле и президентът попадна в него заедно с цяла купчина предмети, вдигнати от вятъра.
Олми беше обгърнал с ръце един от вертикалните пилони. Неколцина от присъстващите прелетяха край него, следвайки траекторията на президента. Една от тях бе Джудит Хофман, но Олми се пресегна и успя да я задържи. Личното й тракционно поле обгърна и двамата.
Корженевски се бе привел напред, срещу вятъра. Не изпускаше от ръце ключицата и се стараеше да следи данните от пулта, въпреки че съзнанието му бавно го напускаше. Той побърза да превключи мисловната си дейност към един от резервните имплантати… и най-сетне откри онова, което му трябваше — едва забележим проблясък на неуравновесеност и нестабилност в единия край на връзката. Имплантатът продължаваше да интерпретира потока от информация, с който го заливаше ключицата, дефектът „миришеше“ на изгоряло и оставяше неприятен вкус на гума в устата.
Воят на вятъра утихна, налягането в прохода бе спаднало почти до нивото на разредените газове във външния вакуум, но същевременно бе намаляло и енергийното изригване от устието на Пътя — сега то се насочваше само към строго определени цели. Доколкото Олми бе в състояние да определи, поне за момента енергийният пламък избягваше контакта с хора, съсредоточавайки усилията си върху машините, но при последните си няколко удара бе достигнал в опасна близост до Инженера.
Стиснал здраво очи, Корженевски усещаше топлината, но не виждаше, че краят на наметалото му се е подпалил. Няколко тракционни полета вече бяха заприщили прохода, за да преустановят изтичането на атмосфера и да възстановят нарушеното равновесие, други, по-малки полета обгръщаха разпилените из прохода хора като в сапунени мехури, но се пукаха с лекота при всяко поредно преминаване на енергийния поток.
Проходът беше задръстен от безжизнени човешки тела и останки от апаратура и машини, както и от няколко по-едри късове от раздробения поточен кораб, които се блъскаха с трясък в гладките стени.
Корженевски съсредоточи цялата налична енергия на Шеста кухина през ключицата към дефекта във връзката, опитвайки се да отвори врата през него и по такъв начин да прекъсне връзката или да предизвика нагъване на Пътя.
За един кратък миг се зачуди дали не са се изправили срещу страшната сила на Последния Разум — както ги заплашваше Мирски, но интуицията му подсказваше друго.
Връзката разцъфна в яркочервено сияние, което озари стените на откритата към космоса Седма кухина. Всичко това Корженевски видя през монитора на ключицата, а в следния миг почувства, че първият от имплантатите му е заплашен от претоварване. Ако не го изключеше, имаше опасност не само съдържанието на имплантата, но и част от неговото съзнание да бъде изтрито.
Той откъсна ръце от ключицата, но процесът вече беше завършен.
Розовото сияние избледня и на негово място отново се появиха звездите. Енергийният поток беше изчезнал. Точката млечнобяла светлина трепна няколко пъти и накрая угасна.
В същия миг утихна и вятърът, които свиреше в ушите на Инженера. Тракционните полета най-сетне бяха преградили плътно изтичането на атмосфера и някъде зад гърба му, откъм недрата на Шеста кухина, долиташе равномерният грохот на огромните помпи, работещи с максимално натоварване, за да заместят загубите от въздух.
Колко ли време бе продължило? Корженевски поиска сведения от имплантата.