Двадесет секунди. Само двадесет секунди.
Олми провери състоянието на Хофман — след удара тя бе изпаднала в безсъзнание — и даде строги инструкции на тракционния мехур да поддържа определена среда. Едва след това се понесе към пулта, върху който лежеше Корженевски. Инженерът помръдна, пое болезнено въздух и се извърна.
— Какво стана? — попита Олми. Джартът в него вече подаваше отговора: автоматична защита.
— Тъкмо смятах да те попитам — отвърна Корженевски. — Твоят сигнал… — Той спря и се огледа. — Колко души загубихме? Къде е президентът?
Олми погледна към прозрачната стена на тракционното поле, запечатало херметически северния край на прохода. В пространството около раковината, се носеха най-различни предмети, всеки по своя траектория. Тракционният мехур на Фарен Силйом не беше издържал на огромното натоварване. В този момент около тялото му кръжаха няколко дистанционни автомати, готови да го отнесат.
— Там е — посочи той.
Корженевски направи болезнена гримаса и се отпусна като спукан балон.
— Мисля, че повечето от загиналите са неогешелисти — рече Олми. — А те всички имат имплантати.
— Истинска катастрофа — изстена Корженевски и поклати отчаяно глава. — За това ли ни предупреждаваше Мирски?
— Не мисля.
— Значи джартите.
Олми хвана Корженевски за ръката и го отстрани от ключицата.
— Най-вероятно — рече той. — Ела с мен. — Джартът не направи никакъв опит да контролира действията му.
За него Корженевски бе точно толкова важен, колкото и Олми.
Инженерът продължаваше да говори, по-скоро на себе си.
— Опитаха се да разширят връзката докрай. Искаха да ни нападнат. Да ни унищожат.
Олми запита джарта дали такава е била целта им. Със сигурност, до момента на получаването на съобщението.
Откъм прохода вече идваха първите медиработници.
Олми продължаваше да дърпа Корженевски зад себе си.
— Трябва да поговорим — каза той. — Имам да ти обяснявам доста неща.
Не знаеше дали бе произнесъл тези думи по своя воля, или с разрешението на джарта. Какво значение имаше?
Съобщението беше изпратено. А после се беше случило нещо, което за малко да унищожи не само Седма кухина, но и целия астероид. Удар с изненадваща сила, въпреки ниската пропускателна способност на пробната връзка…
Провалът на Олми носеше своите горчиви плодове.
58.
Град Шишарк
Креслото на президента в просторната заседателна зала на Възела беше празно, В съседното кресло седеше президент-министърът Дрис Сандис, а Инженерът стоеше в светещата сфера за изказване. Президент-министърът изглеждаше съвсем невредим.
За разлика от него, Джудит Хофман бе пострадала — лицето й беше покрито с рани. Бяха я настанили на едно от местата за свидетели заедно с още неколцина оцелели след катастрофата. Залата беше съвсем празна, разследването се водеше лично от президент-министъра, според закона за Извънредното положение.
До Джудит седеше Олми. Джартът в него не даваше признаци на живот, макар да беше нащрек.
Президент-министърът поиска сведения за броя на ранените и убитите.
— Току-що — обяви той — президентът е бил превъплътен. Общият брой на убитите е седем, деветима са тежко ранени, включително и двама официални историци, двама телесни представители и един сенатор. Толкова тежки загуби не сме имали още от времето на Разделянето. За щастие всички до един са оборудвани с имплантати и вероятно ще бъдат върнати към живот. Сер Корженевски, можете ли да ни кажете какво се случи?
Инженерът погледна към Олми. Така и не бе им останало време да разговарят — и двамата бяха откарани за преглед малко след края на инцидента. Оттогава не бяха оставали насаме.
— Както беше предвидено, осъществих пробна връзка с Пътя. Нещо се опита да премине по връзката и попречи на първоначалното ми намерение да я прекъсна преждевременно.
— Имате ли представа за характера на това „нещо“?
— Предполагам, че става дума за оръжие на джартите. Президент-министърът го погледна стреснато,
— Това само предположение ли е?
— Бдителни джарти, чакали търпеливо изгодния момент — подхвърли Корженевски. — Не зная какво друго може да бъде.
Президент-министърът поиска мнението на представителите на отбранителните сили. Всички изразиха съгласието си с предложената хипотеза.
— Възможно ли е в такъв случай да бъде осъществена втора пробна връзка, за да узнаем със сигурност?
— Да — кимна Корженевски. — Бих могъл да повторя опита с ексцентрично разположена връзка, или дори врата, която да се намира на около стотина и повече километра от прекъснатия край на Пътя. След това под прикритието на защитни полета и при всички необходими предпазни мерки да извършим разузнавателен набег и да затворим вратата преди да бъдем открити.