— И какъв е шансът за последното?
— Много малък — рече Корженевски. — Ще бъде необходима обаче пълната евакуация на Шишарк — като се изключи военният и отбранителен персонал.
Президент-министърът го погледна мрачно.
— Това е изключително трудна задача.
— Но неизбежна — обади се главнокомандуващият отбранителните сили. — Ако действително искаме да си възвърнем достъпа до Пътя и да създадем предмостие, трябва да разполагаме с обезопасяващ буфер между линията на фронта и цивилните.
— И какво предлагате за целта?
— Всички цивилни граждани да бъдат прехвърлени на орбиталните тела.
— Само телесните представители ли?
— Не, сер. Става дума за телесните представители, обитателите на Градската памет, а също и хранилищата на културни ценности и информационни материали. Самият Шишарк ще послужи за буфер. В случай че претърпим поражение, трябва да сме готови да прекъснем връзката си с Пътя, като унищожим астероида.
Хофман погледна към Олми. Лицето му беше мрачно и недоволно.
— Някакви по-сериозни повреди в Шеста кухина? — попита президент-министърът.
— Не, сер — отвърна Корженевски. — Можем да продължим.
— Не бих казал, че случилото се беше напълно неочаквано — призна Дрис. Останалите го слушаха мълчаливо, никой не смееше да възрази. Както президентът, така и президент-министърът бяха действали под натиска на мнозинството, а сега трябваше да понесат отговорността за случилото се. — Като действащ президент и съобразно закона за Извънредното положение нареждам пълната евакуация на Шишарк. Сер Корженевски заедно с щаба на Отбранителните сили да изготви план за съвместни разузнавателни действия на територията на Пътя.
59.
Земята, Кристчърч
Карен седеше в приемната на Кристчърчската клиника с пребледняло лице и подпухнали от безсънната нощ очи. Изминали бяха тридесет часа, откакто откри тялото на мъжа си, но до момента не й бяха съобщили нищо за състоянието на имплантата.
През прозореца се виждаше една от главните улици на градчето. Навън бе пълно с народ, виждаха се както земни жители, така и хора с официалните униформи на хексамонови служители. Преди около час беше пристигнала първата новина за евакуацията и Карен се безпокоеше в суматохата да не забравят за мъжа й.
Карен погледна ръцете си, все още покрити със засъхналата кръв на Гари. Спомни си онази безкрайно дълга и ужасна минута, през която бе разрязала тила му, а сетне бе извадила имплантата от гнездото му. Безумното шофиране по пътя за Кристчърч, с имплантата и мъртвото тяло на задната седалка.
В мислите й нахлуха и други спомени от съвместния им живот — кратките, но безмерно щастливи мигове.
Хората са създадени, за да страдат. Не за да откриват отговори на въпросите.
На вратата се появи лаборант — не беше същият, на когото бе предала имплантата. Огледа приемната, забеляза я и пристъпи към нея с официалното изражение на човек, готвещ се да съобщи лоша вест. Тя вдигна вежди и го загледа очаквателно.
— Госпожа Ланиер?
Карен кимна едва забележимо.
— Сигурна ли сте, че този имплантат е принадлежал на мъжа ви?
Карен се облещи.
— Сигурна съм… аз лично го извадих.
Лаборантът разпери ръце и погледна към прозореца.
— Мъртъв ли е? — попита неочаквано тя.
— Имплантатът не съдържа съзнанието на вашия съпруг. Вътре има съзнание, но то е женско. Нямаме никакви сведения за тази личност… не знаем коя е тя. Съзнанието й изглежда непокътнато.
— Не разбирам…
— Ако това наистина е имплантатът на вашия съпруг, тогава и аз не разбирам как…
Карен скочи. — Кажете ми какво е станало!
Техникът само поклати объркано глава.
— Имплантатът съдържа съзнанието на млада, около двадесет и пет годишна жена. Изглежда, е била съхранена доста отдавна там — преди около двадесет години, тъй като няма спомени за събитията през следващия период.
— Но това е невъзможно — прекъсна го Карен. — Моят съпруг…
— Не зная. Говори ли ви нещо името Андия?
— Какво?
— Андия. Така се казва жената.
— Тя беше наша дъщеря — отвърна Карен. Лицето й пребледня, краката й се подкосиха и тя се отпусна в креслото. — Какво е станало с мъжа ми?
— Все още не сме приключили с анализа. Вече ви казах, че в имплантата има само една личност и името й е Андия. Нямам представа какво е станало с мъжа ви.
Карен поклати уморено глава.