— Никой не се изненадва да ме види — отбеляза намръщено Ою.
— Сега е сезонът на чудесата — рече Олми със странно променен глас. Привидно беше спокоен, но си личеше, че това му струва огромни усилия на волята. „Какво ли пък го мъчи сега?“ — зачуди се Корженевски.
— Вие двамата изповядахте ли се вече един пред друг? — попита Ри Ою,
— Нищо не съм изповядвал — рече Олми. — Но предполагам, че не можем да имаме тайни пред Последния Разум.
— Не бих отишъл чак толкова далеч в предположенията си. Ще отбележа само, че сега е най-удобният миг за един малък откровен разговор.
— И мястото май е удобно — кимна Корженевски. Помисли си, че портопроходецът изглежда почти толкова обладан, колкото и той. — Можем да пиктираме в концентрирани лъчи.
— Правилно. Омръзнаха ми тези приказки. Време е да сложим край на глупостите. Сер Мирски, изглежда, е пипал твърде меко. Или не е бил достатъчно изобретателен. Идвам с предложение за вас двамата — нещо, което може да реши всички наши затруднения с изключение тези на Хексамона. Земята и Хексамонът ще трябва да се научат да живеят в разбирателство. Готови ли сте да ме изслушате?
— Слушам ви — произнесе смирено Олми. — Вие сте пратеник на потомственото управление,
— Това пък какво означава? — ококори се Инженерът.
Седнаха на една каменна пейка сред цъфналите рози.
— Ти не си единственият обсебен от духове — осведоми го Ою. — Но първо нека ти обясни сер Олми, а сетне ще ви направя предложението…
61.
Шишарк
Подобно нещо не беше се случвало от времето на Разделянето. Евакуация на четири милиона жители от петте кухини на астероида. За целта бяха мобилизирани всички налични летателни средства. Само броят на совалките надхвърляше десет хиляди, но въпреки това процесът беше бавен и мъчителен. Имаше и размирици — няколко по-дребни политически фракции категорично отказаха да напуснат домовете си на Шишарк. Наложи се да бъде употребена сила.
През последните четири десетилетия Шишарк неусетно се беше превърнал в мозъчния център на Хексамона, съсредоточавайки всички административни дейности, докато орбиталните тела служеха за гигантски жилищни комплекси. Прехвърлянето на тези функции щеше да е почти непосилна задача, ако Хексамонът не разполагаше с изпитани методи за съхраняване и пренасяне на огромни количества информация.
Олми стоеше в прохода на Първа кухина, обгърнат в персонално тракционно поле, и наблюдаваше оживения трафик от различни по размер совалки, движещи се непрестанно в двете посоки. Четири от совалките бяха отстранени и прехвърлени през ротационния док за извършване на ремонт — четири от десет хиляди. И това ако не беше доказателство за изключителните технически постижения на Хексамона!
Владетелят на Олми наблюдаваше цялата тази дейност без никакъв коментар. Всичко беше уговорено предварително — привидно Олми трябваше да се включи в организирането на евакуацията, а в действителност — да отвлече при първа възможност един от поточните кораби.
Докато се изповядваше на Инженера, лицето на Корженевски беше придобивало все по-мрачен вид. И за двамата се бе оказало неимоверно трудно да преценяват правотата на собствените си действия в светлината на една по-могъща и по-висша сила…
Олми поне се беше освободил от бремето си. Всъщност беше се натоварил с още по-голямо бреме — мисълта, че дори и да не беше позволил на джарта да го завладее, пак трябваше да върши същото — да се противопоставя, тайно, на волята на управниците на Хексамона и дори на гласа на обществото.
Някои биха го нарекли предател, но той все още вярваше, че е един недооценил възможностите си и попаднал в плен войник.
Девет часа преди осъществяването на следващата връзка Корженевски се зае с подготовката — този път заряза червеното церемониално наметало и избра обикновен черен комбинезон, много по-практичен за всякакви непредвидени обстоятелства. Докато приемаше докладите на операторите, дистанционните монитори и частичните, разпръснати из Шеста кухина, той неусетно се отдаде на спомени.
Върна се в онези далечни години преди първото отваряне, когато най-различни непредвидени проблеми заплашваха Хексамона с хаос и провал на всички планове. Трудни времена, през които Хексамонът не само съумя да завладее и изпълни с живот неговото безкрайно творение, но и да издържи на заплахата на джартите.
В началото силите изглеждаха изравнени. Нито джартите, нито хората знаеха как да се справят със своя противник. Всички опити за общуване с джартите се оказаха неуспешни. Малко след това последваха и първите атаки от тяхна страна — не бяха особено масивни, по-скоро приличаха на разузнаване с бой. При едно от стълкновенията пострада и повърхността на Седма кухина. Тогава Корженевски за първи път се обезпокои за състоянието на заровените генератори и проектори — след взрива им можеше да последва неконтролируемо нагъване на Пътя…