— Но предполагам, че скоро ще я освободят. Ти поне ще я видиш…
Тапи стисна болезнено устни. Първият сигнал за тревога.
— Никога вече няма да се видим с теб. Не мога да ти обясня причината…
— Веднъж вече ми го каза, тате.
— Този път е сигурно. Няма да има втора възможност.
— Павел Мирски се завърна — подхвърли полу на шега Тапи. Олми се засмя по такъв начин, че кръвта му се смрази.
— Аз едва ли ще имам този късмет.
— Мога ли да задавам въпроси, тате?
— Предпочитам да не го правиш.
Тапи кимна.
— Защото не бих могъл да ти отговоря — продължи Олми.
— С нещо мога ли да помогна?
Олми се засмя отново, този път топло, и кимна едва забележимо.
— Да — добави той, — Научих, че си назначен в отбраната на Седма кухина.
— Така е.
— Интересува ме едно нещо. Не можах да приключа с проучванията си по този въпрос. Вашите оръжия все още ли са предназначени единствено за джарти, или в обхвата им влизат всякакви чуждопланетни същества?
— Първото. По други просто няма да открият огън.
— При каквито и да било обстоятелства?
— Ръчно можем да ги насочваме към всякакви цели… но за това едва ли ще има достатъчно време.
— Не го правете.
— Сер?
— Само това. Никога не се прицелвайте ръчно в разумни цели. Само това ще те посъветвам. Тапи преглътна мъчително и сведе очи към пода.
— Аз също трябва да те питам нещо, тате. Зная, че не работиш по инструкции от Хексамона, Разбрах го със сигурност. — Той протегна ръка и докосна баща си по рамото. — Кажи ми, това което правиш — за доброто на Хексамона ли е?
— Да — отвърна Олми. — В далечна перспектива е точно така.
Тапи отстъпи назад.
— Друго не ми е нужно. Ще направя всичко, каквото поиска от мен. Но ако разбера, че съм бил… — Той затвори очи, опитвайки се да усмири гнева и объркването си.
— Ако почувстваш и най-малкото подозрение в онова, което ти казах, можеш незабавно да преминеш на автоматичен прицел — довърши Олми.
— Нещо друго, сер?
— Имаш благословията ми.
— Някога ще узная ли всичко? — Ако съществува и най-малката възможност, която да е по силите ми, ще узнаеш.
— Смяташ ли, че ще загинеш?
— Не зная — поклати глава Олми.
— Какво да кажа на мама?
Олми му подаде един запаметяващ блок.
— Предай й това.
Тапи пъхна блока в джоба си, пристъпи колебливо напред и изведнъж прегърна баща си.
— Не искам да ни напускаш — въздъхна той. — Не можех да ти го кажа предишния път. — Той се отдръпна и Олми видя сълзи в очите му.
— Божичко, ти можеш да плачеш!
— Реших, че много помага…
— Завиждам ти — призна Олми и избърса сълзите с връхчетата на пръстите си. — Аз изгубих тази способност.
Двамата напуснаха апартамента заедно и Олми затвори вратата. Разделиха се в коридора, без повече приказки. Твоят син много прилича на теб, отбеляза джартът.
— Твърде много — рече Олми.
65.
Седма кухина
Този път проходът между Шеста и Седма кухина бе почти пуст, в раковината бяха дошли само Корженевски и двама представители на военните — в телесните си форми. Пред и зад раковината бяха монтирани мощни тракционни проектори, готови да вдигнат силови заслони при първия сигнал за опасност. Към генераторите бяха поставени специални аварийни прекъсвачи, които щяха да позволят на Корженевски да дестабилизира връзката и по такъв начин да прекрати осъществената комуникация между Пътя и Шишарк.
Въпреки всички предпазни мерки Корженевски се чувстваше неспокоен. Какво щяха да предприемат този път джартите? Нещо още по-страшно, с което да не успеят да се справят?
Беше съвсем като игра на шах с по-силен и по-умен противник, само дето животът на всички им бе поставен на карта.
Възможно бе, разбира се, посрещането този път да е съвсем различно — ако посланието на Олми бе достигнало целта си. Не можеше да разчита на това — изригването на енергийния протуберанс бе започнало веднага след осъществяването на връзката, което означаваше, че съобщението може въобще да не е преминало, Ако е имало кой да го получи.
Корженевски се настани зад пулта и придърпа ключицата. Позволи си няколко секунди за съсредоточаване, а сетне бавно потъна в транса на свръхкосмическото възприятие, преживявайки отново величието, хаоса И красотата на търсенето на Пътя.
Този път го откри много по-лесно. Вътре в сензорната симулация, създавана от ключицата — един не напълно реален свят, където обикновените човешки възприятия значеха твърде малко — Корженевски описа няколко кръга край прекъснатия сегмент от Пътя. Макар и оформен като гигантски коридор, погледнат от това измерение той не можеше да бъде разделен на „външна“ и „вътрешна“ част, също както вселената, в която обитаваше Корженевски.