Следващата задача беше да се определят точните координати за осъществяване на връзка.
Ключицата и машините в Шеста кухина извършиха всички необходими приготовления.
За Корженевски обкръжението на астероида изглеждаше лишено от материалност, като дим, като спомен от предишен живот.
Никакви енергийни камшици този път — връзката изглеждаше напълно стабилна. Веднага след проникването отсреща той изпрати няколко дистанционни монитори, които предадоха първото визуално изображение.
На това място Пътят бе съвсем пуст — също както и на сто километра в северна и южна посока. Почти веднага се върнаха отраженията и на радарните сигнали, от които научи, че са отворили вратата приблизително на хиляда километра от прекъснатия край на Пътя.
Пътят беше празен в тази посока, както и в северна — на около петстотин хиляди километра.
Корженевски отново излъчи сигнала на джарта, почака няколко секунди и го повтори. Отговор нямаше.
Но и пустотата беше достатъчно многозначителна… дори гостоприемна, ако така бяха решили джартите.
— Имаме предмостие — обърна се Инженерът към военните наблюдатели. — Пътят е съвсем празен — поне до 5х5.
Изтегли дистанционните монитори и прекъсна връзката. Бяха се уговорили, че при подобни обстоятелства ще преминат незабавно към отварянето на пълноценна врата между Пътя и Седма кухина.
Силите на отбраната вече бяха излезли на позиция, готови да осигурят предмостието на Хексамона.
Корженевски отдъхна няколко минути, съсредоточи се и се зае с отварянето на вратата.
Млечнобялата точка светлина се появи отново и бързо разцъфна като бледо цвете, изпълвайки пространството на Седма кухина с призрачни сияния — отблясъци от разкривените подпространства, които заобикаляха отворения между тях коридор. Цветето бързо потъмня и се измести встрани.
Острият ръб на Седма кухина неочаквано се оцвети в бронзово. Пътят изпълваше празнината на кухината по-бързо, отколкото беше в състояние да го следи невъоръжено човешко око.
Инженерът не мърдаше от централното място в раковината, неразривно свързан с ключицата, изчакващ окончателното доказателство за своя успех — издължаването на сингуларната и свързването й с централната ос на астероида.
Знаеше точно къде сингуларната ще преустанови своето напредване — на деветнадесет сантиметра от местоположението на ключицата, която държеше в ръцете си и чийто ориентировъчен полюс се подаваше отвъд тракционната стена на раковината.
Не след дълго забеляза и предния фронт на приближаващата се сингуларна — приличаше на причудливо изкривено огледало, бавно и неумолимо растящо пред погледа му. Вътре в симулираното пространство на ключицата тя наподобяваше огромна по размери динамично напрегната сила, концентрираща в себе си цялото материално напрежение от съществуването на Пътя. Малцина от неговите колеги бяха в състояние да възприемат необятната сложност и противоречивост на сингуларната.
Сингуларната избута назад стената на тракционния мехур, който я обгърна и засия в синкава светлина. Тъпият й край продължаваше заплашителното си настъпление към него, отразявайки в гротескно разкривени измерения картината на неговия свят, и спря — точно както беше предвидил — на една длан разстояние от полюса на ключицата.
Корженевски отлепи ръце от ръкохватките. Огледа се, но не видя никъде Ри Ою, макар че долавяше, присъствието му през цялото време на свързването. В същото време машините на отбранителните сили вече обливаха с невидимите си лъчи вътрешността на Пътя, търсейки дори най-малките следи за присъствие на друга цивилизация,
— Връзката е стабилна — докладва Корженевски. — Пътят е отворен.
66.
Пътят
Камъкът продължаваше да се носи в орбита около Земята, но с една малка разлика — сега северният му полюс сочеше към звездите. Седмата кухина тънеше в непрогледен, лишен от очертания мрак. Поясът на съчленението с Пътя се охраняваше от тракционни полета, които не позволяваха и на най-дребните материални частици да доближат връзката.
Новината се разпространи светкавично.
Никой не организира пищни празненства. Хексамонът бе осъществил отдавнашната си мечта и приемаше този факт спокойно и зряло.
В краката им лежеше огромно и непознато царство. На Земята бяха изминали десетилетия, но кой би могъл да каже колко време бе преминало в Пътя?
Новото тяло на президента все още не беше завършено. Корженевски стоеше в средата на президентския апартамент в Трета кухина — той беше разположен на върха на най-високата сграда, наподобяваща гигантска кристална висулка, увиснала върху паяжина. Помещенията бяха съвсем празни, лишени от каквато и да било декорация. Изображението на президента се подаваше направо от една изолирана част на Градската памет.