— Така е, сер. — Корженевски сведе покорно глава. — Значи нямам друг избор. Нареждам ви да унищожите Пътя. Шишарк може ли да бъде спасен?
— За да унищожа напълно Пътя и най-вече — да предотвратя създаването му отново, — ще се наложи да разруша и Шеста кухина. А това би означавало… — Той премина в графичен и пиктира картина от Шеста кухина, в която едни срещу други се сражаваха разделените сили на Хексамона: гражданска война и пълен хаос, пред какъвто неговата родина не се беше изправяла дори по времето на Разделянето. — Такива са най-вероятните последици, ако се опитаме да унищожим Пътя. Решим ли да запазим Хексамона, ще трябва да се разделим с Шишарк. Лицето на президента потъмня.
— Защо ми трябваше да се качвам на този пост? — изстена той. — След време току-виж ни обявили за най-заклетите предатели в историята на Хексамона… Така да бъде. Ще се погрижа да бъде приведена в изпълнение и последната фаза от евакуацията. А вие предупредете военните… не мисля, че трябва да им казвате цялата истина. Нека просто знаят какво може да стане.
— Ще ги предупредя.
— Утре ще ме прехвърлят в моето ново тяло. Кога ще се заемете с разрушаването?
— Най-рано след шейсет часа, сер президент. Нека оставим на евакуацията да приключи напълно.
— Сега вече всичко е във ваши ръце. Знаете ли, сер Корженевски, надявам се никога вече да не се занимавам с подобни въпроси. — Изображението на президента почерня и изчезна, оставяйки зад себе си знак за приключване на разговора и благодарност за изпълнени задължения пред Хексамона.
67.
Между
Работата в Шишарк беше привършена. Дойде време да се отправят по невидимите подпространствени канали към местата, където се съобщаваха отделните светове. Ланиер бе изгубил всякаква представа за време и нищо чудно, след като за своите близки и приятели той вече беше мъртъв. Но все още мислеше, все още помнеше и умът му продължаваше да функционира в нематериалната матрица, изградена и поддържана от Павел Мирски.
Мъртъв ли съм? — попита го гой.
Да. Разбира се.
Но къде е забравата?
Нима предпочиташ забрава? Затова ли, смяташ, са всички усилия?
Не…
Времето ни тук изтече. Чакат ни важни решения… Трябва да изберем пътя за дома,
Ланиер имаше странното желание да се разсмее. Каза го на Мирски.
Учуден си, нали? Такава свобода. Та бихме могли да се върнем така, както ще го стори Ри Ою. Или по друг, много по-заобиколен път.
И той описа на Ланиер къде ще ги отведе вторият път и какво ще видят.
Откъснат от реалността на единствения живот, който беше познавал, и преминал в тайнствения и загадъчен свят между, Ланиер поглъщаше с интерес информацията на Мирски. И двата маршрута му изглеждаха еднакво приемливи… Но вторият беше по-интересен. Никога не беше си представял нещата, които Мирски му обещаваше да види. Абсолютна и безгранична свобода, пътешествие отвъд всички пътешествия… при това със строго определена цел.
Последният Разум се нуждае от множество наблюдатели по пътя, който ще преминем, както и от постоянен приток на сведения. Ние ще осигурим този приток — от началото до края,
Няма ли да потеглим оттук? — Попита Ланиер.
Не. Връщаме се в началото. В края на краищата след като си свършихме работата, ние сме само наблюдатели, а не действащи лица. Информацията, която ни предстои да събираме, ням.а да предизвика никакви последствия върху времената, откъдето ще го вършим.
Мислите на Ланиер придобиха неочаквана яснота и той почувства, че е завладян от странна смесица между обич, носталгия и чувство за дълг.
Все още не съм прекъснал връзката си със съвременността.
Мирски потвърди тази догадка.
Не е ли време да се сбогуваме? — предложи той. — Съвсем за кратко. С всички, които обичаме.
За последен път?
Не е задължително… само за дългото време, през което няма да сме заедно.
Пак не те разбирам.
След като имаме свобода, значи можем да си позволим и някои привилегии! С кого смяташ да се сбогуваш?
Трябва да открия Карен.
А аз — Гарабедян. Какво ще кажеш, ако се срещнем след… няколко секунди?
Ланиер отново бе завладян от желанието да се разсмее.
Готово. След няколко секунди. Колкото и да ни отнемат те.
И двамата се понесоха през подпространствените канали, запазени за съобщения между всички миниатюрни частици във време-пространството.
Карен крачеше в компанията на трима земни сенатори по прясно боядисаната улица на Мелбърнския лагер.