Олми притвори очи, засрамен, задето е избягвал контакта със собствения си син. Сули Рам Кикура умееше бързо да стига до целта.
— Той се справя чудесно.
— Но има нужда и от двама ни. Един частичен-детегледач едва ли е пълноценен заместник на бащата. След няколко месеца го чакат първите изпити за преминаване в телесно състояние и той се нуждае от…
— Да, да, — Олми почти бе готов да се упрекне, задето склони да създадат Тапи. Точно сега, в този момент, бремето на отговорността му идваше малко прекалено. Просто нямаше време,
— Не зная дали да ти се сърдя, или… — продължаваше тя. — Сигурна съм, че имаш някакви трудности. Допреди няколко години може би щях да се досетя какви, но сега… — Ако се съдеше по гласа й, тя се владееше чудесно и умело прикриваше яда си. — Достатъчно те ценя, за да те питам какво те безпокои.
Ценя. Двамата бяха любовници вече няколко десетилетия, изглеждаше толкова отдавна, че дори бе забравил кога започнаха. („Седемдесет и четири години“ — подсказа му услужливо имплантираната памет, без да я е викал.) Заедно бяха преживели не един и два исторически момента от живота на Хексамона. Никога не беше обръщал внимание на друга жена, неведнъж си беше казвал, че където и да отиде, с когото и да се събере, рано или късно ще се върне отново при нея. Тя му подхождаше във всичко — хомоморф, нито гешелист, нито надерит в политическите си убеждения, изцяло посветена на адвокатската си кариера, навремето главен телесен представител на Земята във Възела, иначе казано — защитник на онеправданите, игнорираните и невежите. С никоя друга не би се съгласил да създаде Тапи.
— Научна работа. Нищо интересно.
— Сигурно. Но едва ли ще ми кажеш какво си изучавал. Каквото и да е, променил си се.
— Просто гледам напред.
— Научил си нещо, което не бива да зная, нали? Да не са те привикали пак в отбора? Някое пътуване до Земята…
Той не отговори, а тя само стисна устни.
— Е, добре. Значи е тайна. Сигурно е свързано с отварянето.
— Никой не го планира сериозно — възрази Олми. Едва се сдържаше да не избухне. Само Рам Кикура умееше с такава лекота да пробие бронята му и да провокира подобна реакция.
— Даже и Корженевски не би се съгласил с теб.
— С мен? Никога не съм подкрепял отварянето.
— Това е абсурдно — отвърна тя. Сега вече и двамата бяха свалили защитите си. — Колкото и тежки да са настоящите ни проблеми с недостига на ресурси и средства, да изоставим Земята…
— Това пък е съвсем изключено — прекъсна я меко той.
— … и да отворим наново Пътя… би означавало да зачеркнем всичко, заради което работихме през последните четиридесет години.
— Никога не съм казвал, че го желая.
В погледа й се четеше такова презрение, че той неволно потрепери. Никога досега не бяха стигали толкова далеч в противоречията си. Връзката им съчетаваше в равни части взаимна страст и уважение, дори през годините на най-яростни спорове… а настоящият им разговор заплашваше да се превърне точно в такъв спор.
— Никой не го желае, но ще бъде ужасно вълнуващо, нали? Да бъдеш отново необходим и изцяло зает, да имаш задача, да се завърнеш в младостта и годините на отминало величие. Да възобновиш прекъснатия търговски обмен с Талсит. Чудесно, нали!
Олми вдигна лекичко рамене — нищо повече от признание, че в думите й има истина.
— Работата ни тук не е приключила. Историята и без това ни е отправила предостатъчно предизвикателства.
— Никога не съм смятал сънародниците си за посредствени същества — заяви Олми.
— Чувстваш зова на дълга, нали? И се подготвяш за онова, което смяташ, че ще се случи. — Сули Рам Кикура го сграбчи за ръката. — Поне веднъж гледали ли сме на света по един и същи начин? Нима любовта ни е само привличане на противоположностите? Ти ми се противопоставяше, дори когато се опитвах да защитавам нормалните човешки права на земните…
— Всяко друго решение щеше да нанесе непоправима вреда на Възстановяването. — Фактът, че се върна към полузабравения спор отпреди трийсет и осем години, подсказваше недвусмислено, че още я боли за това решение.
— Тогава се съгласихме всеки да запази становището си — отвърна тя и го погледна в очите.
Като адвокат, защитаващ интересите на земните в годините след Разделянето и в ранните етапи на Възстановяването, Рам Кикура се беше опълчила срещу опитите на Хексамона да използва талсит и други средства за психическо въздействие върху земните. Опирайки се на старите земни закони и някои постановки в правовата уредба на Хексамона, тя поиска официално предложенията за задължителни психически изследвания и корекции на установените умствени аномалии да бъдат забранени със съдебно решение. В края на краищата съдът отхвърли молбата й въз основа на пълномощията, които предоставяше хартата за Възстановяването.