— Тя ми каза, че вие сте воювали с хората. Сянката не отговори на скрития въпрос.
— Ние сме много и различни, можем да променяме формата си според необходимостта и желанията си, а също и функциите си.
Рита се почувства малко по-добре — физически, но не и душевно. Сега отчаянието й бе заменено от вледеняващ страх. Наоколо изгряха нови светлини, като далечни сияния.
— На Земята ли съм?
— Ти си вътре в мястото, което наричате Пътя. Дъхът й секна. Тя сподави възклицанието си. Можеше ли да им вярва?
— А спътниците ми живи ли са?
— Те са тук с теб.
Още един уклончив отговор.
— Живи ли са? — настоя тя.
Сянката пристъпи напред и лицето й се озова в пределите на светлинния сноп. Рита се отдръпна. Знаеше, че онова, което вижда, е напълно реално, а не илюзия. Лицето носеше мъжки черти, но беше някак неодушевено, с гладка мургава кожа и присвити очи. Лице, което би забравила веднага в тълпата. Не беше нито божествено, нито чудовищно. Съществото носеше кожено яке и панталони съвсем като тези, с които бяха облечени войниците от нейната група… преди години, ако това беше вярно.
— Желаеш ли да говориш с тях?
— Да — рече тя и задиша учестено. Вдигна ръка и опипа лицето си. Изглеждаше непроменена, а и какво друго да очаква? Дори похитителите й се стараеха да поддържат човешки облик.
— С всичките ли? — попита я джартът.
Тя сведе уморено поглед и прошепна едва чуто:
— Само с Деметриос и Орезиас.
— Ще ни е нужно малко време. Тук са. Ние не изхвърляме нищо.
35.
Шишарк
— Не очаквах да те видя отново — пиктира Сули Рам Кикура към Олми. Символите й бяха оцветени в студени сини и зелени оттенъци. Олми се усмихна загадъчно и последва Корженевски и Мирски в гостната-на апартамента, който обитаваше Рам Кикура. Стаята беше декорирана в стил „двайсети век“ с тръбна мебел, дървени кресла, голи бели стени и просторен телевизионен екран в единия край.
— Извинете за примитивните условия — произнесе на глас Рам Кикура.
— Защо, всичко тук пробужда много приятни спомени — отбеляза със задоволство Ланиер. Вече беше доловил охлаждането в отношенията между Олми и адвокатката. Самият Олми посрещаше промяната стоически.
— Нашите земни гости все още са в Градската памет — поясни Рам Кикура. — Опитваме се да поправим едно пълно фиаско. Карен ще бъде тук само след няколко минути. Доколкото научих от нея, през последните няколко дни е бил създаден нещо като потаен съюз. Възелът е решил да отвори наново Пътя, нали? — Тя целенасочено избягваше погледа на Олми.
— Да — кимна Корженевски, все още изправен до едно от креслата. — Въпросът ще бъде поставен на всеобщо гласуване от Хексамона. Всъщност само кварталите и Шишарк.
— Значи Земята пак ще бъде дискриминирана. Не зная ще се отървем ли някога от наследството на Възстановяването — поклати горчиво глава Рам Кикура. Имаше изморен вид, но инак си беше съвсем същата като преди четири десетилетия, когато Ланиер я видя за пръв път. Дори стилът на дрехите й изглеждаше непроменен.
Олми заобиколи бавно голямата маса.
— Запозната ли си с разказа на Мирски? — намеси се той.
Рам Кикура кимна.
— Дотолкова, доколкото можах да издържа. Ужасна история.
— Ужасна? — погледна я изненадано Мирски.
— Знаете ли, аз съм родена и израснала в Пътя… но струва ми се, че намеренията ви са кощунствени. Да отворите Пътя отново и да го оставите така, това е повече от глупост. Това е истинско зло.
— Хайде да не изпадаме в крайности — предложи Корженевски.
— Моля за вашето извинение — сви устни Рам Кикура.
— Стига си хленчила — пиктира между двамата Олми. Използваше силно концентриран лъч. Тя го погледна с изцъклени очи. — Тези хора са тук, за да молят за помощта ти. Също и аз. Няма какво да се горещиш, преди да научиш какво мислим ние. Или в какво вярваме.
Всичко това бе казано за не повече от частица от секундата. Ланиер бе единственият, който успя да долови част от графичната реч, при това не беше сигурен, че я е изтълкувал съвсем правилно. Рам Кикура отпусна рамене и се загледа в килима.
— Моля за извинение. Сер Олми е напълно прав в забележката си. Бях излишно рязка. Но тези неща открай време са предизвиквали гнева ми. И най-вече след като прекарах последните няколко десетилетия в ликвидиране на последствията от Смъртта.
— Искам да отбележа, че винаги съм се възпротивявал на отварянето на Пътя — продължи Корженевски. — Но точно сега натискът от страна на Хексамона е неудържим. А и завръщането на сер Мирски…