— Простете, сер Корженевски — прекъсна го Мирски. — Все още съм любопитен защо тя нарича историята ми „ужасна“.
— Ако може да ви се вярва, Пътят задушава нашата вселена като някаква змия — натърти Рам Кикура.
— Не точно. По-скоро създава непреодолими затруднения пред една изключително важна задача, с която са се нагърбили нашите потомци. Но никой от тях не би посмял да определи Пътя като „ужасен“. Те го смятат за чудо. Направо изумително е, че между звездите може да съществува подобна материална нишка, позволяваща да се осъществява връзка между различни светове и да постига толкова много! Подобни конструкции съществуват и в другите вселени, но нито една от тях не е сътворена от същества в толкова начален стадий на развитие. За нашите потомци Пътят е като египетските пирамиди или Стоунхендж за нашите прадеди. Ако зависеше само от тях, те щяха да го съхранят като паметник на човешкия гений. Но това е невъзможно. Пътят трябва да бъде разрушен — от този край.
Рам Кикура забрави за гнева си. На лицето й се четеше любопитство.
— Значи не ви интересуват нашите дребни политически боричкания, така ли? — попита го тя.
Мирски потропа нервно с пръсти по облегалката на креслото. Ланиер почти се забавляваше от ситуацията.
— Политиката… никога не е дребна работа за онези, които е оплела в мрежите си, А лично мен ме интересува само дотолкова, доколкото е в състояние да помогне за разрушаването на Пътя.
В този момент се появи и Карен и побърза да целуне Ланиер по бузата. Гари взе ръката й в своята и я стисна.
— Сер Корженевски? — обърна се той към Инженера. Нямаха много време за приказки.
— До шест седмици Пътят може да бъде отворен. Опасявам се обаче, че с разказа си сер Мирски дава много важен коз в ръцете на неогешелистите. Възелът вече гласува решение за отварянето. Никой не се съмнява какво ще последва — имам предвид, ако там наистина ни чакат джартите. Но освен войната, която е неизбежна, се откриват нови възможности за връзка и търговия с други светове. Обзалагам се, че в най-скоро време ще последва дъжд от молби за преференции в търговията с талситяните… Възстановим ли търговските си взаимоотношения с тях, за затваряне няма да става и дума. Талситяните са невероятно опитни търговци, а и това, което предлагат, се ползва с огромен интерес сред жителите, на Хексамона… Сер Олми?
— Дори надеритите нямат нищо против методите за продължаване на живота. До края на това десетилетие поне няколко милиона ще трябва да.се разделят с телата си и да се преселят в Градската памет… или да умрат. Надеритите, знаете, ненавиждат мисълта да обитават постоянно Градската памет. За тях Градската памет е нещо като геена, като ортодоксален ад.
— Всичко това ми звучи доста лицемерно — произнесе сухо Ланиер.
— И е точно така — потвърди Корженевски. — Научих, че в Градската памет съществували специални, наскоро сформирани изследователски комитети на неогешелисти, които изучавали възможността джартите все още да държат под контрол Пътя. Целта им е не толкова да възпрепятстват, колкото да забавят отварянето, докато бъдат създадени достатъчно мощни средства за защита — и дори за водене на настъпателни действия.
— Божичко! — възкликна Карен. — Значи ли това, че ни предстои нова война с джартите?
— Дори и оптимистите не се съмняват в това — рече Корженевски.
— Ами ако джартите ни очакват напълно подготвени? — попита Ланиер.
Корженевски направи кисела физиономия.
— Това е един от най-често спохождащите ме кошмари — особено в последно време. Разположил съм няколко частични в различни участъци на Градската памет, които следят хода на дебатите. Искам да съм в течение, в случай че ми наредят да взема участие в подготовката на отбраната…
— Но как ще се отбраняваме? — прекъсна го Карен.
— Е, това вече е тайна, при това строго секретна — заяви Корженевски. — Която ще стане обществено достояние веднага щом възникне необходимостта. Разполагаме с оръжия с невероятна мощ, складирани на различни места в Шишарк. Толкова мощни, че употребата им беше забранена дори в пределите на Пътя. Но нито един военен не би се отказал от подобни оръжия, предвид възможността някой ден да му послужат отново… Затова ги прибрахме в хранилища дълбоко в астероидните стени. Древни, но все още ефикасни, бих казал смъртоносни.
— Рам Кикура клатеше изумено глава.
— А ни беше казано…
— Всички политици лъжат — прекъсна я Мирски, — когато им е изгодно. Точно това очакват от тях хората,
— Оръжия? — повтори с пребледняло лице Ланиер.