— Запаси от последната воина, струпани в тайни хранилища — добави Олми.
— И от дълго ли са там? Били ли са, когато ние пристигнахме? — попита Ланиер.
Олми и Корженевски кимнаха. Рам Кикура следеше разговора с мрачна насмешка.
— Ами ако ние ги бяхме открили?… — Той не довърши въпроса.
— Нямаше да избегнете Смъртта — каза Корженевски. Сетне махна с ръка да сменят досадната тема. — Дори и джартите да държат Пътя под контрол, бихме могли да изградим предмостие. Мисля, че това беше военната формулировка.
— Освен ако не са се усъвършенствали повече от нас — подхвърли пресипнало Рам Кикура.
— Така е. Именно затова останах като съветник на Възела по военните въпроси. Въпреки че никак не ми харесваше тази длъжност. Затова пък имах достъп до най-различни сведения и разработки. Мисля, че проблемът сега е как да повлияем на колективния разум на Хексамона…
— Заобиколете Възела — посъветва ги Рам Кикура. — Обърнете се направо към гражданите, включително и земните жители.
— Без Земята мнозинството ще подкрепя отварянето
— рече Ланиер. — Извършихме пробно моделиране. Всъщност направи го сер Олми.
— А Земята защо я забравихте? Защото са твърде невежи, така ли? — подхвърли язвително Карен.
— Земята е като далечна провинция, която живее само със своите проблеми — отвърна Корженевски. — Но дори това не е оправдание. Мисля, че тях също ги засяга заплахата от война с джартите. Ето, сера Рам Кикура правилно посочи, че е възможно расата на джартите да ни е задминала далеч в техническо, а това означава и военно, отношение. Именно затова е необходимо абсолютно всички страни в Хексамона да вземат отношение.
— Деликатна история — намеси се Мирски, настанен удобно в едно от креслата. — Не смяташ ли, Гари?
Карен погледна учудено мъжа си. Ланиер също беше изненадан от неочакваната фамилиарност.
— Павел настоява Пътят да бъде разрушен.
— И ако това не стане? — попита Рам Кикура.
— Ще стане — отвърна Мирски. — По един или друг начин. Макар че лично аз не очаквах подобни затруднения. Но ако се проваля в мисията си, последиците може Да са катастрофални.
— Това заплаха ли е? — попита Рам Кикура.
— Не. Увереност.
— И колко катастрофални?
— Все още не зная. Не съм размишлявал по въпроса. А и сигурно няма да съм в състояние да схвана цялата им сложност в своята настояща материална форма.
— Твърде много проблеми — подхвърли Корженевски с нещастен вид. — Сер Мирски, когато историята ви стане достояние на всички, как мислите, колцина ще ви повярват и колко ще сметнат, че сте дегизиран провокатор на ортодоксалните надерити, опитващ се да ни свърже вовеки с окови за майката Земя?
— По-убедителен от това, което вече показах, не мога да бъда — разпери безпомощно ръце руснакът. — Не ми ли вярвате? — Той огледа присъстващите с вдигнати вежди.
Карен мълчеше объркано. Корженевски, Олми и Ланиер не се поколебаха да потвърдят, че му вярват. Рам Кикура го гледаше с известно съмнение,
— Тогава да обмислим тактиката си — предложи Ланиер. — Трябва да създадем достатъчно достоверна картина, която да бъде приета както от обикновените хора, така и от сенаторите. Рам Кикура ще поеме правната страна. Така ще ударим от две посоки.
— Мисля, че ще е най-добре, ако започна от Земята — заяви Рам Кикура. — След няколко дни има среща на Земния Хексамонов съвет. Преди това трябва да знам — каква част от историята е строго поверителна?
— Всичко — произнесе лаконично Корженевски. — Никой няма право да споделя информация с други хора, докато не бъде взето окончателно решение.
— Това също не е редно от юридическа гледна точка — отбеляза Рам Кикура. — Виждам, че неогешелистите вземат връх в политическия живот. Изненадана съм, че Фарен Силиом е готов да ги следва…
— Предпочита да се занимава лично с тях, вместо да ги остави на опонентите им — рече Ланиер.
Рам Кикура пиктира някакъв сложен, неразгадаем за Гари символ.
— Ще избягвам споменаването на оръжията. Инак могат да ме привлекат под отговорност за разгласяване на тайни, свързани с отбраната — а по тази част не съм експерт.
— Знаете ли, докато не обитавах това тяло и умът ми заемаше огромни пространства, все си мислех, че всички рационални хора ще се съгласят — рече Мирски. — Каква изненада — да си отново човек!
Ланиер се засмя,
— Отново с дървена глава, а?
— Въпросът не е в това — рече руснакът. — А във всичките тези интриги, уловки…
— Амин — прекъсна го Карен и погледна към Рам Кикура. — Хората си остават същите.