— Понякога е точно така.
— Чудя се, дали превъплъщаването наистина е привилегия…
Тя се завъртя из личното му пространство и огледа онези части, с които беше решил да се раздели до момента.
— Мъдър избор — похвали го тя. Повечето бяха копия на модифицирани съзнания, които Тапи бе използвал при изучаването на различните абстрактни реалности на Паметта и които никога нямаше да му потрябват в реалния живот.
— Толкова много от мен ще изчезне — заяви объркано Тапи. Използваше възможността да се оплаче на майка си, пред Олми никога не би посмял да го стори. Рам Кикура почувства известна гордост.
— Не виждам нищо, което наистина да е важно — успокои го тя.
— Няколко гласа по-малко в общия хор. Вече имам известна представа как ще изглеждам. Мисля, че Олми ще ме одобри. Ти как смяташ?
— Той среща ли се с теб? Тапи кимна.
— Преди известно време. Каза, че е доволен.
— Баща ти познава добре свършената работа.
— Мисля, че има някакви неприятности.
— Всички ги имаме.
— Неговите са по-големи, отколкото си мислиш. Тя огледа изображението на сина си — почти приличаше на избраната телесна форма.
— Да е споделял нещо… неочаквано? — Не — отрече Тапи. Не му се щеше да приказва много по тази тема.
— Безпокоя се за него.
— Аз също.
— Избра ли вече къде искаш да се родиш?
— Да, в Шишарк. Искам да знам одобряваш ли това, с което смятам да се занимавам след превъплъщението? — Нямам право нито да одобрявам, нито да възразявам. Ти ще си напълно самостоятелен.
— Все пак искам да зная мнението ти.
— По-важното е да знаеш, че каквото и да правиш, винаги ще се гордея с теб. Сега вече разбирам, че наследството на баща ти е твърде силно. Няма съмнение, че си негов син.
Изображението на Тапи засия. Той я прегърна.
— А ти — рече Тапи, — си войник, също като татко. Само че водите различни битки.
Докато беше сред приятелите си, Олми чувстваше, че има пълен контрол, и не беше толкова обезпокоен от онова, което ставаше в него, колкото очакваше. Ала въпреки това се почувства добре, когато остана сам — макар и за няколко часа. Липсваше му изолацията, която му даваше гората в Четвърта кухина.
Този път не се върна в апартамента си в град Шишарк, а взе временно жилище близо до купола на Възела. Дори и да го държаха под наблюдение, знаеше, че няма начин да узнаят какво има в имплантатите му.
Изкушаваше се веднага щом се прибере да се излегне в леглото и да насочи вниманието си към своя вътрешен свят, за да проследи развоя на събитията. Но си наложи преди това да се поупражнява известно време в хипнотичните стъпки от „релсосо“ — древен танц от света на франтите, който бе научил преди няколко века на Тимбъл, тяхната родна планета. Разперил ръце, Олми следваше строгия ред на движенията, стараейки се да компенсира разликата в гъвкавостта между тялото на човека и това на франта. Все пак владееше добре повечето от основните движения. Което беше напълно достатъчно за да почувства ефекта от танца. Когато свърши, се чувстваше отпочинал и изпълнен със сили.
— А сега ще поседя и ще повегетирам — произнесе той на глас и приклекна в средата на почти пустата стая.
Според поредния доклад на частичния обмяната на информация между него и затворения в имплантата джарт течеше гладко, без сътресения. След няколко часа се очакваше през бариерите да премине нов голям пакет от сведения.
Но дори това, с което вече разполагаше, беше значително по обем и съдържание. Каналите, които използваше, даваха признаци за задръстване, самите имплантати бяха запълнени почти до границите на своя капацитет. За разлика от свръхвисоката скорост, с която протичаха процесите вътре в имплантатите, изучаването на придобитата информация вървеше бавно и мъчително, но в това също имаше известни предимства — така отделните сведения можеха да се съпоставят и проверяват многократно.
Олми затвори очи и се потопи в атмосферата на джартовата философия. Да се преведат джартовите житейски концепции на езика на хората беше трудно, понякога невъзможно; друг път обаче почти веднага откриваше сходни аналози. Все пак не биваше да се изключва възможността джартът съзнателно да подбира подаваната информация, представяйки един привлекателен, но недостоверен облик, което си беше чиста пропаганда.
Олми инструктира частичния да отвръща с реципрочно количество културна и философска информация.
Оказа се, че по природа джартите са ненаситни завоеватели, също както и хората. Ала докато хората се интересуваха предимно от търговия, джартите поставяха на първо място господството и пълното подчинение. Те не желаеха да делят властта си с нито една от останалите раси и допускаха изключения само тогава, когато нямаха никакъв избор. Талситяните например търгували с джартите още във времената преди хората да завладеят първия милиард километри от Пътя. Джартите бързо разбрали, че е почти невъзможно да бъде завладяна и подчинена тази загадъчна раса. Сигурно са знаели, че талситяните са представители и посредници на една много по-древна и неизмеримо по-загадъчна раса — във всеки случай много по-развита от самите джарти.