— Три дни. Сега кухината гъмжи от частични и дистанционни прибори. Трябва да бъде огледан всеки по-важен детайл.
— А оръжията?
Корженевски вдигна поглед към светлината в небето. Започна да ръми и тревата под краката им заблестя от капките. Дъждът в Шеста кухина се използваше от векове, за да охлажда и почиства машините.
— Не съм техен създател. И зная твърде малко за тях. Но предполагам, че са готови за употреба. През целия си жизнен път Хексамонът е зависел от машините. Ние почитаме нашите неодушевени създания и почти инстинктивно ги строим така, че да издържат дълго.
— И кога точно ще се осъществи отварянето?
— След около две седмици — най-много до месец. Зависи от това дали Ланиер и Рам Кикура ще съумеят да отменят референдума.
— Ако ви наредят, ще го го направите ли? Ще отворите ли Пътя?
— Ще го направя — кимна Корженевски. — Изглежда, не аз, а Съдбата го иска, нали?
Мирски се засмя. Корженевски чуваше смеха му за първи път. Стори му се някак нечовешки и той почувства, че го побиват тръпки.
— Наистина е Съдбата — кимна Мирски. — Живял съм сред същества, равни на богове, но Съдбата озадачаваше и тях.
41.
Хавай
— За мен ще бъде чест, ако останете тук — рече Каназава. — Гостоприемството на този дом не е каквото беше, когато бе жива жена Ми, но все има какво да ви предложа.
— С удоволствие ще останем — кимна Ланиер. — Утре рано потегляме за Орегон, сетне ще летим за Мелбърн и обратно у дома — в Нова Зеландия. Нямаме много време. Настаниха се на верандата, за да се любуват на залеза, който озаряваше в огненочервено отсрещния бряг, където преди войната бе имало военноморска база.
— Това какво са? — посочи Ланиер белезникавите петънца отвъд района на базата.
— Гробища. Тук ги има твърде много — каза Каназава. — Понякога си мисля, че след всичко преживяно би трябвало да се разбираме по-добре — а не е така.
Ланиер се усмихна съчувствено.
— Говориш за онези горе, нали?
— По дяволите, Гари, ти си работил с тях, дори беше от първите, които ги срещнаха. Сигурно разбираш по-добре мотивите им.
— Може и да си прав.
— Защо тогава се отнасят с нас като с малоумни? Не сме ли равностойни партньори?
— Ние сме по-слабата страна в партньорството, сенаторе.
— Не сме чак толкова слаби и наивни, за колкото ни мислят. Можем да извършим поне шест невероятни неща още преди закуска.
— Мисля, че фразата беше „да повярваме в шест невероятни неща преди закуска“.
— Невероятни неща! Като например този странен призрак, завърнал се от страната на мъртвите…
— Имало е и други случаи — възрази Ланиер. — Лично аз помагах в една програма за възкресяване на мъртъвци. Но сега случаят е друг.
— Добре — кимна Каназава и се загледа към обагрените в алено облаци над хоризонта. — Може наистина да сме наивни. Но помисли си само какво ще последва, когато новината обходи Земята. Ние презираме нашите спасители, Презираме ги, задето ни отнеха децата.
— Не зная дали те разбирам правилно, сенаторе. Не те са виновни, а Смъртта.
— Не. Строителите на Шишарк — те са оцелели след Смъртта, изправили са се на крака и са намерили сили да построят нова цивилизация. Сами са открили чудесата, на които сега се радват потомците им, и дори са изстреляли цял астероид-звездолет за космическо пътешествие. Те слязоха сред нас с ръце, пълни с чудеса, като родители, които носят подаръци на децата си, а понякога дори ни ги даваха насила. Не ни позволиха да повторим нито една от техните грешки…
— И слава Богу! — прекъсна го сухо Ланиер. — Инак съвсем щяхме да я оплескаме.
— Да, но не разбираш ли какво ти казвам? Моите сънародници се смущават да общуват с тези хора, смятат ги за ангели. Боят се от тях и ги почитат. Земята се превърна в гето…
— Заслужили сме го — подхвърли Ланиер,
— Станал си циничен, Гари.
— Не без причина, сенаторе. Но разбирам накъде биеш. И все пак мисля, че не бива да се отказваме. Земята трябва да надживее недоволството, презрението и горчивината, пък дори и завистта. Нужен ни е ентусиазъм, за да се измъкнем от тресавището.
— Те не ни разбират, Гари — поклати глава Каназава.
— За тях ние сме далечно минало. Герои от страшна приказка. Материал за легенди. Накарай ги да свалят маските на безразличие и да погледнат надолу към Земята. Рам Кикура и Карен приближиха към тях.