— Ние не умеем да плачем — продължи Рам Кикура.
— Изпитваме същите чувства, но се издигаме над тях. Медитираме, за да ги преживеем. Възприемаме всичко наоколо и се стараем да запазим онова, което е в нас, но… — Тя поклати енергично глава. — Не мога да разсъждавам! Този проклет ром!
— Заобиколени сме с прекалено много смърт, за да оценим обективно смъртта на един отделен човек — произнесе замислено Каназава. — Карен, одобряваш ли възрастта на твоя мъж?
— Не — каза Карен след дълга пауза.
— Вече не съм млад като нея — допълни Ланиер.
Тя сведе поглед от звездите към тъмната трева.
— Не е в това въпросът. Не искам да те загубя. Не желая и да се пожертвам, за да бъда редом с теб.
— Много говорим — намеси се Каназава. — Пиянски приказки. In vino veritas.
— Колко благородно — каза Рам Кикура. — И съвсем човешко.
Карен скочи и изтича в къщата. Ланиер се изправи, отърси панталони и рече:
— Време е да си лягаме. Ще ида при Карен. Каназава кимна с мъдър вид.
Ланиер изкачи стълбите, намери спалнята и застана на прага. Карен се събличаше.
— Помня, когато за първи път се любихме — рече той. — В тръбохода. Тя не отговори. Тъкмо си разкопчаваше сутиена.
— Трябваха ми доста години, за да те приема в себе си. Много след като се оженихме.
— Моля те, млъкни — рече Карен. Гласът й звучеше спокойно.
— А после ми беше толкова нужна, сякаш си част от мен. Мислех, че винаги ще бъдем заедно. И ще решаваме заедно. Толкова много те обичах, че забравих, че не си част от мен.
— Утре ни чака работа. А и ти не си единственият с лоши спомени. Аз се върнах в Хунан. Помниш ли? Видях родния си град, помирисах смъртта. Гари. Из пътя бяха разхвърляни скелети на деца, които бяха там от месеци, или от години — може би родителите им ги бяха изоставили, защото просто не са могли да ги нахранят. Знаеш колко малко успяхме да спасим. Ти не си единственият с лоши спомени!
— Зная — отвърна Ланиер, все още подпрян на вратата.
— Аз се научих да живея с тях. Научих се да ценя обичта си към теб. Искам само да останеш при мен. Мразя дори мисълта, че някой ден можеш да ме напуснеш.
— Зная.
— Върни се при мен тогава. Все още можеш да бъдеш млад. Имаме още толкова много работа да вършим. Векове наред.
— Не мога да постъпя така. Бих искал да ме разбереш.
— Аз пък искам да разбереш моите… страхове.
— Ще се опитам. Но сега работим заедно, Карен. Тя потрепери, вдигна уморено рамене и седна на леглото.
— Какво мислиш за Мирски? — попита го след време.
— Наистина ли ще доведе боговете сред нас? Това ли ви обещава? Той е нещо ужасно, Гари.
— Не мисля така. Тя поклати глава.
— Кошмар.
— По-скоро привидение — поправи я Ланиер. — Почакай и ще видиш.
— Страх ме е — отвърна простичко тя. — Поне това позволяваш ли ми?
— Разбира се. — Ланиер си помисли, че ако сега отиде при нея и я прегърне, тя няма да се съпротивлява, може би дори ще му е благодарна.
— Спи ми се. — Карен се отпусна на широкото легло.
Той я наблюдава известно време, после угаси светлината, обърна се и пристъпи в тъмния, притихнал хол. Отвън на тревата Каназава и Рам Кикура продължаваха разговора.
— За мен ще бъде чест, ако споделите леглото ми тази нощ — тъкмо казваше Каназава.
— Нима изглеждам чак толкова пияна, сер Каназава? — Попита Рам Кикура.
— Ами аз?
— Всъщност… с удоволствие — отвърна Рам Кикура след кратко мълчание.
Когато Ланиер се върна в спалнята, Карен вече спеше дълбоко, заровила глава в меката копринена възглавница.
На сутринта Ланиер излезе да се разхожда по брега още преди Карен да се е събудила. На около километър по-нататък забеляза Рам Кикура. Адвокатката крачеше бодро по изхвърлените на пясъка водорасли, висока, стройна, в компанията на цял рояк чайки. Ланиер я доближи и двамата вървяха мълчаливо известно време.
— Как се чувстваш? — попита я Ланиер.
— Никога досега не бях се любила със земен — произнесе почти замечтано Рам Кикура. — И хареса ли ти?
— Някои неща са си същите… зависи от гледната точка. — Тя помълча и добави: — Сер Каназава направо е бесен. Никога досега не бях виждала толкова ядосан човек… макар снощи да не го показа. Решил е да свиква на извънредно съвещание всички земни сенатори. Смятат да поискат отменяне на насрочения референдум. Мисля, че мога да им помогна — познавам добре законите.
— Ще спечелите ли? — попита я Ланиер.
Тя се наведе и вдигна една стъклена японска плавка.
— Чудя се, от колко време лежи тук? Правят ли ги още?
— Не зная. Мисля, че да. Ще спечелите ли?