— Едва ли — отвърна тя. — Хексамонът не е това, което беше. — Тя вдигна плавката, любувайки се на малките въздушни мехурчета, замръзнали в стъклото. Сетне я изпусна на пясъка.
— Президентът май предпочита да кара по вятъра — подхвърли Ланиер. — Макар да обяви, че е против отварянето на Пътя.
— Такъв си е. Пък и какво може да направи, когато Възелът е на друго мнение. Опасявам се, че като капитан на един разбунтувал се кораб, той няма да се поколебае да отреже Земята от всякаква възможност за участие, за да спаси каквото може.
— Но джартите…
— Веднъж вече ги накарахме да отстъпят, при това не бяхме подготвени за срещата с тях.
— Говориш така, сякаш подкрепяш отварянето. Тя се намръщи, после поклати глава,
— Адвокатът трябва да знае как се чувства опозицията. Аз съм почти толкова бясна, колкото е Каназава. — Тя приклекна и вдигна парче от строшена бутилка. — А това колко ли е старо, как мислиш?
Ланиер не отвърна. Спомни си колко бе изненадан Мирски, когато научи за отказа на Възела да изпълни молбата му.
— Какви са шансовете референдумът да отхвърли идеята?
— Почти никакви. Особено след като Земята няма да Участва,
— Тогава какво търсим тук? Мислех, че има поне малка възможност. Че можем да окажем известно въздействие.
— Можем поне да опитаме — каза Рам Кикура. — Да се вкопчим в проклетите им подметки и да ги задържим с всички сили. Май идва приливът, а?
— Това ли ще им кажем в Орегон?
— Навсякъде, където е нужно.
Двамата се обърнаха и поеха обратно към къщата. Когато се прибраха, останалите вече бяха седнали на масата и роботите поднасяха закуска. Каназава и Рам Кикура се държаха приятелски, но нищо повече.
Ланиер беше увесил нос. Кой знае защо, след разговора целият му ентусиазъм се беше изпарил. Струваше му се, че ще е съвсем различно, ако бе позволил да го подмладят. Все пак имаше една малка надежда. Хрумна му, че Мирски — и съществата от края на времето — все още не са извадили всички козове.
Събраха набързо багажа и Рам Кикура размени няколко думи с Каназава, докато го пренасяше до малката совалка. Когато влезе в кабината, автоматичният пилот изобрази яркочервена пикта, за да привлече вниманието му.
— Говорете английски, ако обичате — каза леко раздразнен Ланиер.
— Наредиха ми да изчакам с излитането, докато пристигне полиция от кварталите.
Ланиер остави чантите на пода, седна и го погледна изумен.
— Полиция от кварталите? Да не е земната полиция?
Пилотът не отговори. Светлината в кабината намаля и придоби мек синкав оттенък.
— Все още ли функционирате? — попита го Ланиер.
Отново никакъв отговор. Той се надигна, стиснал ядосано юмруци, показа се от вратата и извика на приближаващата се Карен:
— Мисля, че сме задържани.
Рам Кикура и Каназава дотичаха от къщата.
— Проблеми ли има? — попита сенаторът.
— Идва полиция от кварталите. Лицето на Каназава стана сурово.
— Ето това няма да позволя.
— Стига да можете — рече Рам Кикура. Каназава я погледна, сякаш го беше зашлевила. — Положението май е сериозно, Гари. Как смяташе да…
Карен погледна към морето. Отвъд рифа, право към тях се носеха три блестящи точки на фона на мрачносивите облаци. Летателните апарати направиха широк завой и се спуснаха почти хоризонтално над просторния двор пред къщата на сенатора. Зад колелата им останаха кални дири.
— Сер Ланиер — разнесе се усилен от високоговорител глас от първия апарат. — Моля, отговорете.
— Аз съм Гари Ланиер. — Той излезе пред другите.
— Сер Ланиер, вие и жена ви трябва незабавно да се върнете в Нова Зеландия. Наредено е всички земни да се завърнат по родните си места.
— По чия заповед? — попита Рам Кикура. — И на какво основание? — Тя сниши глас и добави: — Нямат право.
— Въз основа на Ревизирания акт за Възстановяването. И лично по нареждане на президента. Моля качете се на совалката. Летателният й план вече е променен.
— Не отивайте — посъветва ги Каназава и размаха юмрук към трите апарата. — Аз съм сенатор! Настоявам за незабавна среща с президента и президент-министъра!
От апарата не последва никакъв отговор.
— Няма да се качвате на совалката — заяви Рам Кикура, — Всички оставаме тук. Едва ли ще посмеят да приложат насилие.
— Гари, те казаха, че всички земни се връщат по родните си места. Дали това важи и за онези, които имат разрешение за временно пребиваване на орбиталните тела? — попита Карен. Изглеждаше объркана и изплашена като малко дете.
— Не зная — рече Ланиер. — Сенаторе, струва ми се, че можем да направим повече, когато сме на своя територия… стига да не ни поставят под домашен арест. — Той се обърна към Рам Кикура. — А ти най-добре иди на Шишарк.