— Даде ми доста щедър аванс — обясни Флойд. — Както и да е, и без това имам личен интерес в случая. Съдружникът ми явно е главният заподозрян.
— Откъде знаеш? — попита полицаят.
— Преди малко ме посети инспектор Белиар. Той ми разясни основните положения. — Флойд снижи глас: — Разпитвахте ли вече тези хора?
— Тези не живеят тук. Разпитите с наемателите се провеждат вътре.
— Дори и така да е, все пак може да са видели нещо.
— Не са. Иначе вече щяха да са се обадили.
Флойд се обърна към насъбралите се около него хора; вече в центъра на вниманието бе той, а не зловещото кърваво петно на паважа.
— Случаят е толкова мой, колкото и техен — обясни на всички, като се постара да срещне погледите на колкото можеше повече от тях. — Преди три седмици тук беше убита жена и славните момци от Ке въобще не обърнаха внимание на случилото се. Ето че сега ставаме свидетели на поредния подозрителен смъртен случай.
Той извади пачка визитки от джоба си.
— Ако не искате още такива събития, сега е моментът да направите нещо по въпроса. Замислете се за последните няколко дни, може би дори последните няколко седмици и се опитайте да си припомните дали нещо не ви се е сторило необичайно. Може да е бил някой, който се е размотавал наоколо, но не е имал работа в района, дори да е било дете. Предполагам, че който и да е отговорен за първия смъртен случай, вероятно има много общо с втория.
Жена на средна възраст с мека шапка се протегна и взе една от картичките.
— Аз видях нещо — каза тя. — Опитах се да кажа на тези хора, но те не проявиха интерес.
— Обадете ми се и ще поговорим — каза Флойд.
— Мога да ви го разправя още сега. Беше едър мъж, като борец. Много добре облечен, но се потеше силно и беше останал без дъх. Изтича на улицата и се опита да спре такси. Започнаха да спорят: някой друг беше спрял таксито преди него и това изглежда не му се понрави. Едва не се сбиха.
— Видели сте го с очите си? — попита Флойд.
— Чух го.
— Кога?
Жената погледна в тълпата към някакъв мъж.
— Кога чухме онази караница?
— Погледнах си часовника — обясни мъжът, като преди това извади изгасналия фас от ъгълчето на устата си. Носеше кариран каскет и имаше тънки мустачки. — Беше точно в…
— Не питах вас, а дамата. — Флойд отново се обърна към жената. — С очите си ли видяхте случилото се?
— Казах ви, че го чух — отговори тя. — Колите надуваха клаксони, имаше разправия и някой спореше на висок глас.
— Но в действителност не видяхте с очите си едрия мъж? — настоя той.
— Не — сви рамене тя с такъв тон, сякаш разликата не беше съществена. — Но той го видя — тя посочи мъжа с фаса, — а след като чух разправията…
— Улицата се намира насред Париж — прекъсна я Флойд. — Едва ли може да измине и половин час, без някъде да се разрази разправия.
— Зная какво видях — настоя лентяят с жената, преди отново да пъхне изгасналия фас в ъгълчето на устата си.
— По време на спора за таксито — продължи да разпитва Флойд — забелязахте ли нещо друго?
Мъжът огледа народа около себе си, сякаш внезапно бе започнал да изпитва опасения, че го подлагат на кръстосан разпит.
— Не — отговори той след продължителен размисъл.
— Странна работа — рече Флойд. — Защото горе-долу по същото време на тротоара е имало труп.
— Ами имаше, но… — започна жената на средна възраст, ала гласът й заглъхна.
— Преди спора за таксито? Или веднага след това? Помислете внимателно, защото е от съществено значение. — Докато говореше, Флойд забеляза, че някъде от задните редици на насъбралите се го наблюдава друга по-млада жена. Не спираше да отваря уста, сякаш бе на ръба да каже нещо, но винаги успяваха да я прекъснат.
Мъж с престилка на касапин вдигна ръка.
— Защо преди малко споменахте за детето?
— Просто се опитвам да покрия всички възможности.
— Аз видях дете. Малко момченце. Беше доста гадно на вид и се мотаеше наоколо.
Преди Флойд да е успял да уточни казаното от мъжа, откъм вратата на сградата се чу друг глас.
— Вкарайте го вътре. Трябва да поговоря с него.
Флойд бързо раздаде останалите визитки, като не спираше да подканя свидетелите да се свържат с него, ако си спомнят нещо повече. Видя как някой подаде една от визитките на жената в дъното. Сетне се промуши между двамата полицаи и тръгна през мрачното, миришещо на плесен преддверие на сградата.