Выбрать главу

— Тогава защо е избягал?

— Може да е напуснал местопрестъплението — заяви Флойд, — но само защото е проявил достатъчно здрав разум да не се навърта наоколо. Не той е блъснал Бланшар през балкона.

— Все някой го е направил — отговори Майол и изтръска пепелта на пода. — Приятелят ти е идеалният заподозрян.

— На мен пък ми се струва, че по времето, когато тялото се е озовало на тротоара, Кюстин вече е бил в таксито.

— Което обаче не го оневинява. Няма да знаем с абсолютна сигурност, докато не получим експертизата от аутопсията, но все още е напълно възможно той да е убил Бланшар.

— Не виждам как би могъл да го направи.

— Възможно е да е намушкал или прострелял стареца, без да го е умъртвил веднага. Изоставя Бланшар на границата на живота и смъртта с пълното съзнание, че едва ли ще изкара дълго и се хвърля надолу по стълбите, за да хване такси. Междувременно горе Бланшар събира достатъчно сили да се изправи, но се олюлява, което за нещастие предизвиква падането през балкона. — Преди Флойд да е успял да възрази, Майол вдигна ръка и каза: — Просто един от възможните сценарии, разбира се. Съществуват и други. Идеята е в това, че не е задължително последователността на събитията да противоречи на вероятността приятелят ти да е убиецът. Повярвай ми, разследвал съм далеч по-странни случаи.

— Може би това ти е помогнало да развиеш прекалено живото си въображение — предположи Флойд. — Ето ти още един алтернативен сценарии: Кюстин е бил горе със стареца, без значение дали заедно с него или в съседната стая. Имал е пълното право да бъде там — в края на краищата, бяхме поканени в сградата, за да работим по случая Уайт.

— А незначителната подробност със смъртта на Бланшар?

— Някой друг е извършителят. Кюстин или е станал свидетел, или е влязъл прекалено късно, за да успее да му помогне. Естествено, е побягнал. На негово място всеки нормален човек би постъпил по съвсем същия начин.

— Законът едва ли ще направи разлика в случая.

— Но ти поне го разбираш, нали? — попита Флойд. — Още повече че познаваш Кюстин и си наясно с отношенията му с бившите му колеги… какво друго му е оставало?

Майол обмисли думите му, като тръсна отмерено цигарата си, след което кимна отстъпчиво:

— Но фактът, че миналото на Кюстин ми е известно, или че на негово място бих постъпил по същия начин, не променя нищо.

— Невинен е — настоя Флойд.

— Само че не можеш да го докажеш.

— Ами ако мога?

Жестоките бледи очи на Майол се разшириха съвсем леко иззад очилата:

— С нещо съществено ли разполагаш?

— Още не. Но съм сигурен, че ще успея да изнамеря достатъчно…

— За да го защитиш от Белиар, ще ти трябват нещо повече от косвени улики.

— В такъв случай ще ги намеря.

— Ти си разумен човек, Флойд. — Преди да продължи, Майол дръпна продължително от цигарата си. — Поне това ми стана ясно още в момента, когато пътищата ни се пресякоха по време на случая Монсо. Тогава ти казах да отстъпиш и ти ме послуша. Оценявам го. И зная, че мислиш единствено доброто на Кюстин. Ако си говорим сериозно, дори аз не вярвам, че той го е направил. Но единственото нещо, което ще го откачи от въжето, е друг заподозрян.

— Тогава ще ви намеря друг заподозрян.

— Просто така?

— Както казах: ще направя всичко възможно.

— Имаш ли някой предвид? Ако е така, не е зле да ми го съобщиш още сега. Ако случайно пропуснеш да го направиш, някой може да се заяде, че си укрил доказателства.

— Нямам никой предвид — отговори Флойд.

— Иска ми се да лъжеше, заради Кюстин. — Майол хвърли изпушената си цигара на пода и я стъпка. Обувките му, забеляза Флойд, бяха стари и протрити. — За нещастие по-скоро подозирам, че говориш истината.

— Работя по случая само от няколко дни.

— Но случай вече няма — заяви Майол. — Човекът, който те е наел, е мъртъв.

— Какво искаш да кажеш?

— Изпитваш загриженост за Кюстин. Може би дори знаеш къде е. Но това е битка, която никой от двама ви не може да спечели. Ако Кюстин има възможност, сега му е времето да напусне Париж. Така бих постъпил аз.

— В момента единствено мъже като Кюстин стоят между този град и вълците.

— В такъв случай може би не е зле всички ние да обмислим заминаването си — отговори Майол.