— Гледай да не се шегуваш, защото…
— На шегаджия ли ти приличам? — прекъсна я остро той. — Мосю Бланшар е мъртъв.
— Мосю кой?
— Собственикът на сградата на улица „Пьоплие“ — човекът, на когото Сюзан Уайт беше доверила кутията с документите. Същият, който нае Кюстин и мен, за да докажем, че е била убита. Намерили са го мъртъв на тротоара днес сутринта. — Флойд си издърпа един стол и седна от другата страна на масата.
— Не — произнесе тихо тя.
— Да. По това време Кюстин случайно се намираше в сградата, за да довърши някои неща по разследването.
— Нали не вярваш, че той има нещо общо със случилото се?
Флойд зарови глава в шепите си.
— Иска ми се да няма. Всичко, което ми е известно за този човек, ме навежда на мисълта, че няма начин той да е отговорен.
— Тогава?
— Бяхме се разбрали да разговаря с хазаина по възможността самият Бланшар да е убил Сюзан Уайт. Не трябваше да го обвинява… от Кюстин се искаше просто да си отваря очите и ушите. Само защото беше благовъзпитан старец с правдоподобна история…
— Но нали спомена, че полицията дори не е обмисляла възможността да разследва смъртта на момичето? Защо му е било на стареца да рискува сам да попадне в светлината на прожекторите?
— С Кюстин се питахме дали целта му не е била точно такава. Ако я е убил, за да му обърнат внимание, но е останал на сухо, това лесно може да обясни желанието му да наеме частни детективи.
— Бях забравила, че за вашата работа се искат безсърдечност и вечна подозрителност.
— Беше просто хипотеза — отвърна в своя защита Флойд. — Работата е там, че дадох картбланш на Кюстин да подгрее нещата около Бланшар. Няколко часа по-късно го откриват по лице на тротоара отпред.
— Смяташ, че Кюстин го е притиснал прекалено грубо?
— Говорим за човек, който е провеждал разпити в Ке, човек, който е специалист по причиняването на ужас и болка, за да постигне резултат.
— Някой май се е опитвал да насади съмнения в главата ти.
Флойд се загледа към нея през пръсти.
— Днес чух нещо за Кюстин, което досега не ми беше известно.
— Нека отгатна. Някой от бившите му колеги си е поговорил с теб?
— Каза, че по време на един от разпитите му е умрял невинен човек.
— И ти му повярва?
— Нямам причина да не му вярвам.
— Кюстин е твой приятел, Флойд.
— Известно ми е и се чувствам ужасно дори само от мисълта, че Кюстин може да има нещо общо със смъртта на Бланшар. Но не мога да се противопоставя на начина, по който работи умът ми.
— Имало ли е свидетели?
— Хората са видели Кюстин да напуска забързано местопрестъплението. Което може би се е случило или не преди тялото да се озове на улицата. Друг е видял наоколо да се навърта странно момченце.
— И това има каквато и да било връзка със случая?
— Странните малки дечица не спират да изникват в този случай. Накъдето и да погледнеш.
— Смяташ, че едно дете може да е извършило убийство?
— Мисля си, че има вероятност да е въвлечено, но нито зная как, нито защо.
Грета изгаси цигарата си в пепелника, след което почука по ръба му с лакираните си в черно нокти:
— Остави за момент децата настрана. Успя ли да се свържеш с Кюстин?
— Не лично. Беше ми оставил бележка в кантората. Сигурно е отишъл там веднага щом си е дал сметка в какви неприятности се е набъркал. — Флойд се облегна назад в стола и отлепи ризата от гърдите си. Беше подгизнала от пот, сякаш беше тичал с нея в горещ летен ден. Насили се да придаде малко по-спокойно изражение на лицето си и продължи: — Едва бях успял да прочета бележката, когато ме посетиха момчетата от Големия дом — един очарователен младеж на име Белиар заедно с двамата му главорези.
— Никога не съм чувала за него.
— Моли се да не чуеш. Доста е набрал на Кюстин и си мисля, че би му харесало да ме отнесе заедно с него.
— Какво ти каза той?
— Поиска да узнае дали съм се виждал с Кюстин. Разбира се, излъгах, но знаят, че рано или късно той ще се свърже с мен.
Тя го гледа дълго и внимателно, преди да зададе следващия си въпрос:
— А какво иска Кюстин от теб?
— Нищо. Твърди, че и сам можел да се погрижи за себе си.
— Но той е твой приятел — повтори тя. — А също и мой. Трябва да му помогнем.
Флойд изучи изражението й, като се опитваше да разбере какво мисли.