— Не си мисли, че проявявам неблагодарност — произнесе той, — но как успя да ме намериш?
— По метода на пробата и грешката — отговори Флойд.
— Обикновено умозаключение — обади се Грета. — Колко приятели според теб са ни останали в града?
— Не са много — съгласи се Кюстин.
— Така че не ни затрудни особено да съставим кратък списък. Мишел беше на едно от първите места.
— Много любезно от негова страна, че ме приюти — каза Кюстин, — но не мога да остана дълго. И за него, и за мен е прекалено опасно. Предполагам, че не са ви…
— Проследили? Не — отвърна Флойд.
— Здравата съм загазил.
— Значи пак от нас зависи дали ще се измъкнеш оттук — заяви Грета.
— Първо обаче искаме да знаем какво се случи — каза Флойд. — До последната подробност, Андре. От момента, в който те оставих на улица „Пьоплие“ тази сутрин.
— Получи ли бележката?
— Разбира се.
— Тогава знаеш за пишещата машина.
— Машината за шифроване? Да. Но онова, което не разбирам…
— Използвахме ги в Ке — обясни Кюстин, — за да подсигурим комуникациите между участъците по време на разследвания на по-сериозните операции срещу организираната престъпност. За да се защитим от онзи вид хора, които подслушваха нашите телефони. Когато Бланшар ни показа кутията на пишещата машина — или поне онова, което той смяташе за такава, — веднага разбрах, че някъде съм я виждал. Беше просто въпрос на време да си спомня кога и къде.
— Радвам се, че си се сетил — каза Флойд. — Това поне изясни някои въпросителни.
— Била е шпионин.
— Съгласен.
— И не е действала сама, не и ако някой продължава да изпраща онези кодирани съобщения. Почти сигурно е, че е имала съучастници в района.
— Всъщност — заяви Флойд — един от тях ще ме посети в кантората утре сутринта.
Очите на Кюстин се разшириха:
— Сестрата?
— Появи се. Точно както каза Бланшар.
— Много, много внимавай как ще си изиграеш картите — предупреди го Кюстин.
— Всичко ще бъде наред. Сега искам да чуя твоята част от историята. Какво, по дяволите, се случи днес?
Кюстин се намести по-удобно върху дюшека:
— Започнах от втория етаж, от наемателя, когото вчера така и не успя да разпиташ. Не го открих, така че продължих към апартамента на мадмоазел Уайт и пак се помъчих да уловя някое от предаванията по радиото.
— Успя ли?
— Да… и този път разполагах с книга за разчитане на морзов код. За съжаление, когато транскрибирах съобщението, се оказа, че е безсмислено — просто случайна поредица от букви. Продължавах да се взирам в тях, докато най-после нещо в тях ми се стори странно познато. Точно тогава си спомних за енигмата в Ке. И най-после ме озари прозрение: нямаше никакъв смисъл да опитвам да разгадая буквите. Дори и да успеехме да намерим отнякъде същата машина като на Сюзан Уайт, пак нямаше да имаме каквато и да е представа как е била настроена, за да се декодира съобщението.
Флойд се почеса по главата:
— Колко време би ни отнело, за да разгледаме всички възможни комбинации?
Кюстин поклати глава с безнадеждно изражение.
— Години, Флойд. Шифърът е замислен така, че да не бъде разбит лесно. Това е идеята.
— Значи в крайна сметка си хвърлихме времето на вятъра?
— Напротив. Това говори доста за Сюзан Уайт, въпреки че на практика не знаем какво се съдържа в съобщенията. Освен това научихме каква е била причината да строшат машината. Който и да го е извършил, е знаел съвсем точно колко важна е била тя.
— Значи е била убита от вражески агент — заключи Флойд.
— Мисля, че можем да приемем тази теория за правдоподобна — отвърна Кюстин. — Вероятно са се погрижили да повредят инсталацията на ротора. Нищо в кутията, която е оставила на съхранение у Бланшар, изглежда не е свързано с начина за декодиране. Сигурно е пазела инструкциите на друго място. Възможно е дори да ги е помнела наизуст.
— Като заговорихме за Бланшар… — подсказа му Флойд.
— Щом се убедих колко безполезни са по-нататъшните ми усилия, върнах радиоапарата на мястото му, точно както го намерихме предния ден. Дори прекъснах жиците. Прибрах си нещата и слязох до апартамента на Бланшар с намерение да повдигна деликатния въпрос, който обсъждахме вчера.
— Направи ли го?
— Така и не ми се удаде възможност — отговори Кюстин. — Когато почуках на вратата, открих, че е отключена. Бутнах я и го повиках. Никой не отговори, но чух… звуци…