— Предупреждавам те като приятел: остави тази работа на мира. Направи като мен. Смятам да се измъкна от Париж при първа възможност.
— Няма къде да отидеш — сви рамене Флойд. — Аз мога да скоча в хидроплана и след два дни ще бъда в Америка, но при теб случаят не е такъв. Където и да се скриеш във Франция, хората на Ке рано или късно ще те открият. Единствената ни възможност е да изчистим името ти.
— В такъв случай си се заел с невъзможното.
— Ще дам на Майол едно от тези деца. Тогава може би ще имаш шанс.
— Никой няма да повярва, че едно дете е способно на такава постъпка.
— Не и ако не се намерят достатъчно свидетели — един или двама, имали нещастието да се сблъскат с някой от тези демони — тогава може би събитията ще се обърнат в наша полза.
— Флойд — прекъсна го с мрачна сериозност Кюстин, — умолявам те да размислиш. Тези неща са някъде там навън дори и в този момент. В града. Придвижват се, без да предизвикват подозрение. Нещо повече, изглежда са си поставили за цел да убият всеки, който има дори косвена връзка със Сюзан Уайт, тоест и ние тримата вече сме в списъка им.
— В такъв случай предполагам, че нещата вече са лични — отвърна Флойд.
— Остави този случай, приятелю. Остави случая и замини за Америка с Грета.
— Още не. Както казах, очаква ме интересен разговор със сестрата.
— Играеш си с огъня.
— Не — отговори Флойд. — Играя си с единствената следа, която ни остана в този случай. Единственото, което може да ме отведе до тези деца и да те спаси от въжето.
Кюстин се отпусна уморено на стената.
— Няма начин да те разубедя, нали?
— Не правя нищо, което ти не би направил за мен.
— Което още веднъж потвърждава колко малко ум имаме в главите си.
— И бездруго няма смисъл да се преструваме — отговори с широка усмивка Флойд.
— Бъди внимателен — каза Кюстин. — Тези деца може и да са демони, но няма никакви гаранции, че сестрата не е също толкова опасна.
В девет сутринта Верити Оже влезе в кантората на Флойд и Кюстин. Косите лъчи на слънцето, проникващи през щорите, я осветиха странично — наелектризирани сребристи отблясъци, очертаващи всяка извивка и къдрица. Носеше тъмен раиран бизнес костюм и обувки с ниски токове. Ако имаше шапка, вероятно я бе окачила до вратата. Внимателно сресаните й на път руси коси се спускаха в права линия до раменете и внезапно се втурваха нагоре по краищата, сякаш променили решението си в последния момент. Косата й му напомняше за китовите перки от старите холандски литографии. Имаше съвсем тънки вежди и лицето й неусетно успяваше да промени изражението си от безоблачна яснота към смъртоносна сериозност само в рамките на един удар на сърцето.
Преди да му хрумне, че изобщо не прилича на сестра си, Верити Оже вече се бе настанила в стола срещу него.
— Съжалявам за бъркотията — каза Флойд, като посочи купчините документи. — Някой реши, че имат нужда от преподреждане.
— Няма нищо — отговори Оже, като остави чантата в скута си. — Благодарна съм, че се съгласихте да се срещнем с толкова кратко предизвестие. — Тя го погледна право в очите. — Осъзнавам, че вероятно поведението ми ви се струва необичайно, мистър Флойд.
— В едно разследване на убийство няма нищо „необичайно“ — отвърна той. — Мога само да си представя какво ви е.
— Не мога да се преструвам, че ми е лесно — каза тя. — От друга страна не виждам смисъл да се преструвам и че двете със Сюзан бяхме особено близки.
— Семейни неприятности?
— Нищо чак толкова драматично. Просто така и не успяхме да се сближим. Като за начало бяхме полусестри. Бащата на Сюзан е починал преди да се родя. Тя беше четири години по-възрастна от мен, което може и да не ви се струва много, но се равнява на цял един живот, когато си дете. Разликата помежду ни беше значителна. Винаги съм гледала на нея като на възрастен човек.
— А по-късно, докато растяхте?
— Предполагам, че разликата във възрастта вече не беше от толкова голямо значение, но по това време Сюзан прекарваше все по-малко у дома. Винаги беше някъде с приятели, отегчена до смърт от малкото ни градче.
— Тенгълууд, Дакота — кимна Флойд.
Очите й се разшириха в нещо, което или беше лека изненада, или относително недоверие.
— Чували сте за него?