— Да, но само защото прегледах документите в тенекиената кутия. Странното е, че дори след като проверих в географския справочник, не успях да открия селище с такова име.
— Искате да кажете, че не е било отбелязано в справочника. Уверявам ви, че съществува, мистър Флойд. В противен случай би ми било малко трудно да обясня собственото си детство. Имате ли пепелник?
Флойд й подаде един:
— Сигурно е от онези градчета с по един кон?
Оже поклати глава, докато палеше цигарата си.
— Има амбицията да стане градче с един кон.
— Значи така? В такъв случай разбирам защо сестра ви е искала да напусне. Такова място може да ти се стори истински затвор.
— А вие откъде сте, ако не възразявате срещу въпроса ми? Не зная дори първото ви име.
— Галвестън, Тексас — отговори Флойд. — Баща ми работеше в търговската флота. На шестнайсет вече си изкарвах хляба на траулерите.
— И сте се озовали в Париж? — Оже издиша струя дим. — Надявам се, че не сте били навигатор?
— Изпълнявах задълженията на навигатор, свързочник и още куп други неща до деня, в който реших, че обичам музиката далеч повече от риболова. Тъкмо навършвах деветнайсет и бях чувал, че ако искаш да пробиеш като музикант, трябва да започнеш от Париж. Особено ако си американец. Тук свиреха Беше, Бейкър, Гершуин… Така че хванах кораба от Марсилия и реших да се опитам да пробия. Акостирахме през хиляда деветстотин тридесет и девета, една година преди танковете да се опитат да нахлуят през Ардените.
— И?
— Все още се опитвам да пробия. — Флойд изду бузи и се усмихна. — След около шест месеца се отказах от сериозните намерения да си създам име в джаза. Още свиря от време на време за удоволствие и понякога дори успявам да изкарам повече, отколкото като частен детектив. Но се боя, че това по-скоро говори зле за бизнеса ми, отколкото добре за уменията ми като музикант.
— Как се заловихте за тази работа? Скокът от моряк до частен детектив ми се струва доста сериозен.
— Не се получи веднага — отвърна Флойд, — но имах преимущество още от самото начало. Майка ми беше французойка и разполагах с документи, които го доказваха. Френската армия се беше оказала напълно неподготвена за немското нахлуване. Когато най-сетне се събудиха и осъзнаха, че са на път да ги прегазят, вече не бяха в настроение да пробират кого да допускат в страната.
— Бихте ли се на тяхна страна?
— Казах им, че ще си помисля.
— И?
— Помислих си и реших, че има далеч по-интересни неща от това да чакам онези германци да ме изпотъпчат.
Оже се отказа от почти недокоснатата си цигара и я изгаси в пепелника.
— Властите не ви ли дишаха във врата?
— Нямаше никакви власти. Правителството вече си беше плюло на петите, оставяйки града на мафиотите. По някое време наистина изглеждаше така, сякаш немците са на път да успеят с инвазията. Чист късмет беше, че онези бронирани дивизии затънаха в Ардените. Лошото време работеше в наша полза за пръв път от много време насам. Това и фактът, че най-после осъзнахме колко сме загазили, което пък ни принуди да изпратим бомбардировачите да им дадат да разберат.
— С други думи сте се отървали на косъм. Човек не може да не се зачуди какво ли щеше да стане, ако войските им не бяха ударили на камък.
— Може би нямаше да бъде толкова лошо — каза Флойд. — Поне при немците щеше да има някакъв ред. Все пак крайният резултат ме устройваше. Отвори се доста мръсна работа. Хората, които умееха да говорят френски и английски, както и успешно да минават за граждани на една от двете страни, в онези дни се ценяха.
Оже кимна:
— Мога да си представя.
Флойд махна с ръка, превръщайки години от живота си в нещо, което не си заслужаваше дори да се споменава:
— Намерих си работа като телохранител и шофьор на един от местните гангстери. Това ме научи на повече трикове, отколкото можех дори да си представя. Когато местната гангстерска опозиция очисти шефа ми, направих няколко бързи завоя и се озовах начело на собствената си малка детективска агенция.
— Не трябва ли да има и друга глава? Онази, в която сте начело на голяма и успешна детективска агенция с клонове по цял свят?
— Може би догодина — усмихна се мрачно той.
— Харесва ми отношението ви, мистър Флойд. Изглеждате като човек, който не смята, че светът му дължи каквото и да е.
— Така си е. Свирил съм джаз с едни от най-добрите музиканти, които някога са се раждали. Виждал съм как им плащат с бутилки медицински спирт, които пресушават до капка, докато не ослепеят. Аз поне имам покрив над главата си. Не мога да си позволя да се самосъжалявам. Тази малка операция няма да направи нито мен, нито приятеля ми Кюстин богаташи, но скърпваме от година за година.