— Всъщност — и това със сигурност ще ви прозвучи неделикатно, но… точно заради малката ви операция дойдох да поговорим. И по-скоро за едно по-особено разследване, което агенцията ви провежда.
— Чудех се кога ли ще приключим с бъбренето. Жалко — вече започваше да ми харесва. Ще поговорим ли за вещите на Сюзан?
Облекчението, изписано по лицето й, се забелязваше съвсем ясно.
— Значи са у вас. Толкова се разтревожих, когато разбрах за случилото се с хазаина й.
— Разполагам с кутията, която е оставила на съхранение при него — отговори Флойд. — Нищо повече, но дори това си е чист късмет.
— Защо ви я даде мистър Бланшар?
— Смяташе, че съдържанието й може да хвърли някаква светлина върху убийството на сестра ви. Старецът вярваше, че не е починала вследствие на нещастен случай.
Оже въздъхна.
— Е, разбирам защо може да се е чувствал по този начин. Но не е било убийство.
— Откъде сте толкова сигурна?
— Познавах сестра си. Не добре, както вече ви казах, но достатъчно, та да не съм изненадана от крайния резултат.
Флойд отвори чекмеджето на бюрото си и извади тенекиената кутия за бисквити. Постави я по средата на писалището между двама им и вдигна металния капак, така че Оже да огледа съдържанието й.
— Продължавайте — подкани я той.
— Сюзан имаше проблеми. Още докато живееше у дома, винаги се забъркваше в неприятности, винаги си съчиняваше истории, за да обяснява истината, в която искаше хората да вярват в един или друг момент.
— Тя и половината от човешкия род.
— Разликата при Сюзан беше, че не знаеше кога да спре. Обичаше да фантазира, мистър Флойд, живееше в свой собствен, измислен свят. С годините положението се влошаваше все повече. Това бе една от причините, поради които се отдалечихме една от друга. Твърде често се оказвах мишена на безбройните й фантазии.
— Не виждам какво общо има всичко това с убийството й.
— Онова, което в началото беше просто невинна фантазия, лека-полека стана сериозна самозаблуда. Мисля, че дори сама беше започнала да вярва на приказките си. Започна да вижда врагове под дърво и камък, винаги си въобразяваше, че хората шепнат зад гърба й, че кроят планове срещу нея.
— В тези времена, може би не е била далеч от истината.
— Не и по начина, по който вие го схващате. Сестра ми беше параноичка, мистър Флойд. Говоря за медицинското заключение на лекарите, които я преглеждаха. — Оже бръкна в ръчната си чанта и извади свитък с документи. — Можете да се уверите и сам. Около двадесетата си година Сюзан се лекуваше в специализирано заведение. Включително с електротерапия. Няма нужда да ви обяснявам, че нищо от това не помогна.
Флойд взе документите и ги прегледа набързо. Изглеждаха достатъчно убедителни. Върна ги на Оже, забелязвайки, че на ръцете й нямаше пръстени.
— Приемам думата ви — каза той. — Но онова, което не разбирам, е как сестра ви се е озовала в Европа, щом не е била добре?
— От днешна гледна точка идеята изглежда глупава — отговори тя, като натъпка медицинските експертизи обратно в чантата, — но в продължение на няколко месеца Сюзан отбелязваше напредък и лекарите решиха, че една промяна на обстановката ще й се отрази дори още по-благоприятно. Самата тя не разполагаше с кой знае какви средства, но в семейството успяхме да съберем достатъчно, за да я качим на кораба и дори да я снабдим с някой долар за разноските.
— И то какви разноски — каза Флойд, припомняйки си купищата списания, книги и плочи, които бе купувала Сюзан Уайт.
— Не мога да твърдя нищо със сигурност за времето, което е прекарала тук — произнесе Оже. — Понякога беше адски убедителна и е напълно вероятно да е успяла да се домогне до доверието на някой добър човек, за да го убеди да й даде онова, което иска.
— Струва ми се правдоподобно — съгласи се Флойд. — Нещо против да ви задам един неделикатен въпрос?
— Не се обиждам лесно.
— Откъде разбрахте, че е починала, след като почти не сте поддържали връзка? По мои наблюдения Сюзан почти не се е срещала с някой в Париж. Властите дори не са знаели за нея, нито пък са давали пукната пара коя е. И въпреки това вие пристигате от Дакота само три седмици след смъртта й.