— Не знаех, че е мъртва до момента, в който стигнах до сградата, където бе живяла — отговори Оже. Изражението й не издаваше нищо: можеше да бъде разярена или просто безразлична, Флойд нямаше начин да разбере. — Но имах усещането, че нещо й се е случило. Сюзан не поддържаше връзка с мен, но изпращаше редовно пощенски картички на чичо ни в Дакота. Той получаваше известия от нея поне по веднъж на всеки две седмици.
— Но пощенските картички изведнъж секнаха?
— Не беше само това. Последната, която получихме, бе особено странна и показваше, че отново е започнала да губи досег с реалността. — Оже замълча, за да запали още една цигара. Флойд се зачуди защо ли си правеше труда: почти не беше докоснала предишната. — Твърдеше, че определени хора се опитвали да се доберат до нея. С други думи все същата стара история: всичко онова, което се надявахме отдавна да е загърбила. Е, явно не беше така. Този път обаче, бе дори още по-лошо, сякаш в Европа фантазиите й бяха попаднали на по-благоприятна почва. На всекиго се случва по време на почивка далеч от дома, мистър Флойд: променяме се коренно, понякога за добро. При Сюзан стана точно обратното.
— Какво имаше в тези пощенски картички?
— Обичайните неща, само че двойно преувеличени. Хора, които следели всяка нейна стъпка, хора, които искали смъртта й. Навсякъде около себе си виждаше конспирации.
— Имаше ли навика да подчертава важни за нея думи?
Видя как през лицето й преминава моментно съмнение.
— От време на време, предполагам. Защо?
— Без причина — махна с ръка той. — Просто ми хрумна.
Оже погледна към тенекиената кутия между тях.
— Спомена за тази кутия. Твърдеше, че е събрала много доказателства и че я е предала на хазаина си на съхранение.
— Но ако е страдала от параноя, нищо от тези документи не е от особено значение.
— Не твърдя обратното — отвърна Оже. — Но в една от последните си картички Сюзан отправяше молба да дойда и да взема кутията. Твърдеше, че е от изключително голямо значение и че сме длъжни да й направим тази последна услуга, както и че ще умре щастлива от факта, че кутията е в сигурни ръце.
— Отговорихте ли й?
— Изпратих й телеграма, че ако с нея се случи нещо, ще дойда да прибера кутията.
— Но сте знаели, че е била без всякаква стойност. Сериозно ли твърдите, че сте прекосили Атлантическия океан само заради една тенекиена кутия, пълна с безполезни документи?
— Които обаче представляваха ценност за Сюзан — отговори рязко Оже. — За нея те бяха най-важното нещо на този свят. Освен това бях дала думата си. Не зная за вас, мистър Флойд, но аз изпълнявам обещанията си, без значение колко безсмислени или абсурдни могат да се сторят някому.
Флойд се протегна и плъзна кутията към нея.
— В такъв случай е ваша. Не виждам никаква причина да не ви я дам, особено след последните ви думи.
Тя я докосна предпазливо, сякаш не вярваше на късмета си.
— И просто ще ми позволите да си изляза оттук, без да задавате въпроси?
— Зададох ви предостатъчно въпроси — отговори Флойд, — а вие отговорихте на тях по напълно задоволителен начин. Ще бъда откровен с вас: прегледах всичко вътре и наистина не видях нищо ценно. Ако имаше пари в брой или поименни чекове, или ключ за банков сейф, може би щях да поискам от вас някакви по-конкретни доказателства, че сте онази, за която се представяте. Но няколко стари карти, безсмислени документи и един билет за влака? Моля, заповядайте. Надявам се, че поне донякъде ще успокои паметта на сестра ви сега, след като най-после отново е в ръцете на семейството ви.
— Аз също се надявам — отвърна Оже. Тя вдигна кутията. — Има само още една подробност, която се налага да изясним. Проявихте изключителна отзивчивост, мистър Флойд, и наистина съжалявам, че ви отнемам случая.
— Моят случай? — повтори Флойд.
— Както вече ви казах, не става дума за никакво убийство. Нищо чудно сестра ми да е посегнала сама на живота си — и преди е правила опити за самоубийство, — или просто е било инцидент в състоянието, в което се е намирала и всичко останало. Вероятно си е въобразила, че я нападат. Но поне в едно съм напълно уверена: не е имало убийство и следователно не може да става и дума за разследване на такова.
— Всичко е наред — произнесе Флойд. — Случаят се прекрати сам в момента, в който Бланшар падна от балкона на апартамента си.